Жребият

Имало някога едно царство, в което хората силно вярвали в съдбата. Затова и там съществувал следният странен обичай – на всеки осъден на смърт, в сетния миг давали да изтегли „жребия на съдбата“. Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот“, а на другото – „Смърт“. Ако подсъдимият изтеглел „Живот“, го помилвали. Изтеглел ли “Смърт”, всичко приключвало. По този начин съдът искал да провери „свише“ дали е взел правилно решение. А пък всеки осъден на смърт до последно имал надеждата, че ще живее. 

Живеел в това царство един успял и заможен човек. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и често търсели услугите му. Но заедно с многото си приятели, имал и врагове. Те толкова му завиждали, че един ден решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той разсъждавал: „Е, поне жребият на съдбата ще ми даде шанс. Може да имам късмет.“ 

Но знаейки за правилото на „жребия на съдбата“, недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и подменили листчетата в купата. Те извадили от нея листчето „Живот“ и добавили второ с надпис „Смърт“. Така нещастният човек вече нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт. 

Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвената измама, разтревожени отишли при него в килията и му съобщили лошата новина: “Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен!” – посъветвали го те. Мъжът помислил малко и отвърнал: “Чудесно! Ето го и моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това!” Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим: “Моля ви, просто запазете мълчание!”

На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий от купата и... бил пуснат на свобода. Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация. 

Но ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го глътнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там, разбира се, останал надписът „Смърт“. Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот“ и го освободили.

Животът е силно непредвидим. За много кратко време той може да се обърне с главата надолу, от добро към лошо, и от лошо към добро. Дори и без да го заслужаваме, дори и без да можем да си го обясним. Но трябва винаги да сме готови за това. Понякога в най-лошото на пръв поглед положение може да се крие най-благополучният изход. За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш. И да се бориш до последно.