И това ще мине
История за преходността на живота и обратите на съдбата. Защото и най-тежките моменти отминават.
Имало едно време човек, който много обичал жена си и не можел да си представи живота без нея. Но не щеш ли, един ден тя се разболяла и не след дълго починала. Изпаднал човекът в дълбока печал, място не могъл да си намери от мъка. Спрял да излиза от дома си и занемарил занаята, с който се прехранвал. Скоро след това се разорил и бил на път да изгуби всичко.
Обхванало го отчаянието и решил да сложи край на живота си. Но точно тогава покрай дома му минала непозната старица и го помолила за малко вода. Когато видяла човека, тя го попитала: “Какво ти е, синко, защо си толкова умърлушен? Беда ли те е сполетяла?” – “Моят живот е свършен.” – тъжно отговорил човекът – “Изгубих всичко и вече не ми се живее. Нямам нито радост, нито надежда.”
“Виж, искам да ти се отблагодаря, че утоли жаждата ми в този горещ ден. Ще ти дам нещо, което да погледнеш след като си тръгна оттук. Моля те добре да помислиш над него.” – казала старата жена, подала му парче пожълтяла хартия и си тръгнала.
Прибрал се човекът вкъщи и разгънал парчето хартия. На нея било написано само едно изречение: „И това ще мине“. Прочел го няколко пъти мъжът и се замислил. Легнал да спи, а думите се загнездили в съзнанието му.
На сутринта се събудил и сякаш светът вече изглеждал по друг начин. Слаба надежда започнала да се прокрадва у него. Решил да отиде в работилницата си и да довърши работите, които бил изоставил за толкова време. Така се минали ден, два, месец. Започнал отново да изпитва радост от занаята си, потръгнали нещата, постепенно се възвърнала клиентелата и пак се замогнал.
Скоро след това срещнал друга жена и въпреки че никога не забравил първата си любима, той отново се задомил, родил му се и син. Търговията процъфтявала и купил нова, по-голяма къща за семейството си. Животът му се преобърнал, бил опиянен от щастие, правел планове за бъдещето.
Един ден си спомнил за старицата и нейното парче хартия, което всъщност преобърнало всичко. Решил да я намери и да ѝ се отблагодари. Тръгнал да я търси и я открил в едно далечно селце. Жената била съвсем грохнала от старост, но се зарадвала като го видяла. Със светнали очи той ѝ разказал как се е променил животът му след тяхната среща и колко е щастлив сега. Горещо ѝ благодарил и ѝ поднесъл скъпи дарове. А жената отново му подала парче сгъната хартия и му заръчала да прочете написаното, когато се прибере у дома.
Щом се завърнал вкъщи и отворил бележката, видял написано само едно изречение: „И това ще мине“. Тогава човекът прозрял, че за да има хармония и баланс в живота, трябва да осъзнаем неговата преходност и кръговрат. Че както денят се сменя с нощта, така се редуват и светлината и тъмнината в човешкия живот. И че винаги трябва да си подготвен за обратите на съдбата, защото всичко отминава...
