Черните периоди
Живял някога един цар. Той си имал всичко необходимо за щастлив и спокоен живот. Но не щеш ли, един ден го сполетяла голяма беда. В царството му настъпила суша, която опустошила цялата земя, а заедно с нея тръгнала и епидемия, която покосила царското семейство и половината население. Скоро след това войските на съседното царство нахлули в столицата и избили почти всички.
Царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към далечни земи, където владетелят на едно царство му бил приятел. Стигнал след време до главния замък и поискал да се види с царя. Но виждайки опърпаните му дрехи и окаяния му вид, стражата не му повярвала и го отпратила.
Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново отишъл при царя. Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и го помолил за подкрепа. За негово огромно разочарование обаче, царят му дал 100 овце и го отпратил. Огорчен и обезсърчен, нашият герой все пак започнал да пасе овцете – така или иначе нямал по-добра алтернатива, пък и трябвало да преживява някак.
Минало малко време, започнал да си стъпва на краката, но отново го сполетяла беда – всичките му овце били изядени от вълци. Какво да прави, отишъл пак да моли за помощ своя приятел. Ала този път помощта била още по-скромна – получил само 50 овце. Отчаял се силно царят, но приел овцете и пак започнал отначало.
Не след дълго обаче нещастието отново почукало на вратата – стадото му паднало в пропаст и той отново изгубил всичко. Срам не срам, нещастникът отишъл за трети път при своя покровител. Разказал му за поредната беда и се примолил за още един шанс. Царят го изслушал и разпоредил да му дадат овце. Този път само 25.
И така, започнал злочестият цар пак от нулата, с още по-малки възможности. Пасял скромното си стадо и се надявал този път да опази овцете си. Времето минавало, той се трудел от сутрин до вечер и постепенно нещата започнали да потръгват. Стадото му се разраснало и се умножило. Един ден овцете му дори станали 1000. Доволен и горд, той решил отново да отиде при своя приятел, но този път, за да му благодари. И най-неочаквано за него самия, щедрият владетел, който три пъти му давал овце, наредил да му дадат съседното царство.
“Но защо не направи това, още първия път когато дойдох за помощ?” – попитал изумен царят – “Защо трябваше да паса овце?”
“Защото от него нямаше да остане нищо.” – отговорил мъдрият му приятел – “Аз просто изчаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…”
Невинаги трябва да търсим дълбоки причини за черните периоди от живота ни. Просто има такива. Някои са кратки, а други са дълги и болезнени. Но винаги отминават. И не трябва да се гневим на съдбата, защото може би тя, както и мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя приятел, ни отпуска мънички парченца късмет и благоденствие докато сме в този период, за да ни предпази от още по-големи загуби.
