Вълшебната тояга

Живял някога един човек, който още от дете не можел да се движи. Единственото нещо по силите му било да лежи до печката и така минавал всеки негов ден. Така минали и трийсет години от живота му. И може би така щял и да свърши животът му, ако веднъж през селото не бе минал един старец, който се връщал от поклонение в свещените земи.

Когато старецът влязъл в дома на немощния човек и помолил за малко вода, стопанинът огорчено заплакал и разказал на странника за своя нещастен живот, в който не бил направил и една крачка.

“А кога за последен път се опита да направиш една крачка?” – попитал старецът. – “О, много отдавна беше” – отвърнал човекът – “даже вече не си спомням кога”. – Виж сега, синко” – подел старецът – “вземи тази тояга. Тя е вълшебна, нося я отдалече. Подпри се на нея и отиди да ми донесеш вода.”

Немощният човечец в началото изобщо не повярвал на тези думи, но все пак станал, хванал с двете си ръце тоягата и... тръгнал! Направил няколко крачки, после още няколко, спрял се и заплакал. Този път от щастие!

“Кажи ми, добри човече” – през сълзи промълвил човекът – “как да ти се отблагодаря за това, че ми помогна да проходя. Ти направи истинско чудо с моя нещастен живот! Ще направя всичко, което поискаш от мен, ще ти дам всичко, което притежавам, само ми дай тази тояга завинаги!”

“Тази тояга” – отвърнал старецът – “всъщност изобщо не е вълшебна, а е съвсем обикновена дръжка от лопата. Намерих я пред вратата на къщата ти. В нея няма нищо вълшебно, както в действителност и ти нямаш никакъв недъг. Успя да проходиш единствено благодарение на това, задето повярва, че можеш да го направиш и това, че опита. Години наред ти си живял с убеждението, че си сакат и толкова си вярвал в това, че дори не си и опитвал да направиш крачка. А сега, вместо да ми благодариш, отиди и потърси някой човек в твоето тежко положение и му помогни да направи своята първа крачка! 

Понякога сме споходени от злините по света и наистина сме безпомощни пред това да им се противопоставим. По-сериозният проблем обаче настъпва, когато продължим да се чувстваме безпомощни и дълго след като проблемите всъщност са си отишли. Не бива да губим своята връзка с реалността и в никакъв случай не бива да се предаваме, без изобщо да сме опитали!