Това е добре!

История за непоколебимата вяра, че каквото и да ни се случва, всъщност се случва най-доброто за нас.                                                                                                                                                                                           

Живял някога един цар и имал приятел, с когото се познавали от дълги години. Приятелят на царя имал особен навик - каквото и да се случело в неговия живот, добро или зло - винаги казвал: „Това е добре!“. 

Един ден царят и свитата му отишли на лов, а верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова, но този път нещо се объркало и то точно с пушката на царя. Когато владетелят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. 

Приятелят видял случилото се, но както обикновено казал: “Това е добре!” Този път обаче господарят му се ядосал и започнал да крещи: “Не! Това не е добре! Не и този път!” Той бил толкова разгневен, че изпратил приятеля си в затвора. 

След около година царят отново отишъл на лов и попаднал в опасна гора, където го нападнали канибали. Те го хванали и го завлекли в своето селище. Там запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато се доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката на царя липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, те отвързали царя и го освободили. 

Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че пушката ми откъсна палеца.” И понеже в този момент се чувствал много виновен, след като му разказал за премеждието си с канибалите, се разкаял и му поискал прошка: "Постъпих с теб много лошо! Не бях справедлив и те моля да приемеш извиненията ми!” – “Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!” – “Кое беше добре? Че стоя една година в затвора ли?” – попитал учудено царя. Мъдрият му приятел се разсмял и му отвърнал: “Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите, а мен нямаше да ме освободят...”