Четвърти етап на развитието - Трудолюбие срещу малоценност

С навлизането в училищната възраст животът на детето започва да се променя по вълнуващ (но и коварен) начин. Ако в по-ранните години основният свят са били семейството и играта, сега постепенно на преден план излизат училището, задачите, правилата и сравненията с връстниците.

Точно тук се развива и четвъртият етап от психосоциалната теория на Ерик Ериксън - конфликтът между трудолюбието и малоценността. Този период обхваща приблизително възрастта между 6 и 12 години, когато детето изгражда усещането си за това дали е компетентно и дали е способно да се справя със задачите на света.

Основният въпрос на този етап може да бъде формулиран така: „Способен ли съм да се справям?“

Как този етап се свързва с предходните?

През първия етап детето изгражда основното усещане дали светът е безопасно място. През втория етап детето започва да открива собствената си самостоятелност и способността си да действа. През третия етап то започва активно да създава идеи, игри и планове.

Всички тези преживявания подготвят почвата за следващата стъпка, а именно развиването на реалните умения и компетентности. Детето вече не само измисля и започва дейности - то започва да мери, да сравнява, и да се учи как да върши нещата добре.

Новият свят на училището

С постъпването в училище детето се сблъсква с нов тип изисквания. За първи път неговите способности започват да бъдат оценявани по систематичен начин (от учителите). Сега то трябва да придобива нови знания, да решава задачи, да следва инструкции и да работи заедно с другите деца.

Това е и периодът, в който детето започва по-съзнателно да се сравнява с връстниците си - Кой чете по-добре? / Кой рисува по-хубаво? / Кой решава задачите най-бързо?

Тези сравнения започват да оформят вътрешното усещане за собствените му способности.

Как се изгражда трудолюбието?

Трудолюбието в този контекст означава не просто усърдие, а усещане за компетентност - вярата, че чрез усилие човек може да постигне резултат. Когато детето получава подкрепа, насоки и реалистична обратна връзка, то започва да развива увереността, че може да се справи със задачите, които среща.

Например: Дете се учи да пише. Първите букви със сигурност са криви и нечетливи. Вторите букви почти със сигурност са криви и нечетливи. Но, ако възрастният реагира с търпение и подкрепа, детето постепенно започва да вижда напредъка си. С всяка малка стъпка се изгражда усещането: „Ако положа още малко усилие, мога да се подобря, и накрая да успея.“

Това е същността на трудолюбието.

Кога се появява чувството за малоценност?

Чувството за малоценност може да се появи, когато детето многократно преживява неуспех, когато не получава никаква подкрепа или когато постоянно е сравнявано с другите по унизителен за него начин.

Когато грешките се посрещат с подигравка, когато усилията се игнорират, когато детето непрекъснато чува, че „не е достатъчно добро“ (без да му се дава реална обратна връзка какво може да направи, за да стане добро), то постепенно може да формира в себе си убеждението: „Аз просто не мога.“

Това усещане не е само следствие на моментното разочарование. То се натрупва и може да се превърне в по-дълбоко съмнение в собствените способности.

Затова е много важно детето да трупа малки успехи, които постепенно да изграждат неговата увереност (съществено е да има истински постижения, за които да се хване в моментите на трудност).

Интересното е, че трудолюбието не се изгражда чрез големи постижения, а по-скоро чрез много малки успехи. Когато детето научи нова дума, реши някоя задача по математика (какъв кеф за всяко второ хлапе :), построи нещо с ръцете си, усвои ново умение, то постепенно започва да вижда връзката между усилието и резултата.

И точно в тази връзка се състои неговото психологическо развитие.

Добродетелта на този етап - компетентността

Според Ерик Ериксън успешното преминаване през този етап води до развитието на така важната добродетел - компетентност.

Компетентността представлява вътрешното усещане, че имаме способността да се справяме със задачите, които битието изправя пред нас. По-късно през живота това качество ни помага да се учим от обстоятелствата си по-уверено, да сме по-стабилни, да не се отказваме лесно, и най-вече да вярваме, че нашите усилия имат значение!

С други думи, компетентността е основата на здравото самочувствие, свързано със способностите.

Как може този етап да се прояви по-късно?

Начинът, по който човек премине през този период, може да повлияе върху отношението му към труда, ученето и собствените му възможности за развитие по-късно през живота.

Когато трудолюбието е развито, човек по-често се ангажира със задачи и проявява постоянство.

Когато обаче чувството за малоценност е по-силно, това може да се прояви чрез прекомерен страх от неуспех и бягство от предизвикателства (както и много често сравнение с другите по един не особено конструктивен начин).

Отново е важно да се подчертае, че развитието не е окончателно определено в детството. Хората могат да изграждат увереност и компетентност и на по-късен етап от живота.

В заключение етапът трудолюбие срещу малоценност е периодът, когато детето започва да изгражда усещането дали е достатъчно способно да се справя със задачите на света.

В училището, в игрите, в ученето и в малките ежедневни усилия се формира нещо изключително важно - вярата, че усилието ни води до развитие.

И когато тази вяра се изгради, тя постепенно се превръща в компетентност - способността човек да се изправя пред предизвикателствата на живота с гордо вдигната глава, и увереност и убеденост, че може да се научи, да се подобри и да продължи напред.