Трети етап на развитието - Инициатива срещу Вина

След като детето започне да открива собствената си самостоятелност, развитието минава в нова фаза. Ако на предходния етап основният въпрос е „Мога ли сам?“, сега детето се запитва нещо различно → „Какво мога да направя?“ (звучи леко дяволито, нали?)

Това е периодът, в който детето не просто действа самостоятелно, а започва активно да създава идеи, планове и игри. Според Ерик Ериксън това е третият етап от психосоциалното развитие - конфликтът между инициативата и вината. Той обхваща приблизително възрастта между 3 и 6 години - време, в което детското въображение и енергия се развиват с феноменална скорост.

Както и при предходните етапи, и тук развитието се надгражда върху вече изградените психологически основи. През първия етап - доверие срещу недоверие - детето изгражда базисно усещане дали светът е безопасен и дали може да разчита на другите. През втория етап - автономия срещу срам и съмнение - то открива собствената си самостоятелност и започва да казва „Аз мога сам“. Едва след като тези две основи са поставени, детето е готово за следващата стъпка - да създава идеи, да започва нови дейности и да проявява инициатива.

Детето започва да „инициира“ света

Ако наблюдаваме едно дете на тази възраст, ще забележим, че то непрекъснато започва нови дейности. Играта вече не е просто реакция към предметите - тя се превръща в създаване на конкретни цели и сценарии (например както при играта на "магазин", любима на толкова момичета).

Детето на тази възраст може да реши, че столът е кораб, подът е океан, плюшеното мече е моряк, а самото дете - капитан на пиратския кораб, тръгнал да търси злато (портмонето на майка му).

Тези игри не са случайни. Чрез тях детето започва да упражнява инициативата си - способността да измисля, планира и предприема действия. То вече не чака просто да му бъде показано какво да прави. То започва само да създава активности.

Защо въпросите са толкова много?

Това е и възрастта на безкрайните въпроси - „Защо небето е синьо?“ / „Защо кучето лае?“ / „Защо трябва да спим?“

Любопитството на детето е естествен израз на неговата инициатива. То се опитва да разбере света около себе си и активно да участва в него. В този смисъл въпросите не са просто любопитство - те са начинът, по който детето започва да изгражда своята вътрешна активност и смелост.

Как се развива инициативата?

Инициативата се изгражда, когато детето получава пространство да изразява своите идеи и импулси.

Например:
Дете решава да построи „къща“ от възглавници. Конструкцията не е стабилна и вероятно ще се разруши няколко пъти. Но чрез тези опити то ще научи нещо много важно - че може да създава неща по собствена идея.

След това, когато възрастният реагира с интерес, подкрепа или участие в играта, детето получава посланието: „Твоите идеи имат значение.“

Така постепенно се развива увереността да се предприемат нови и нови неща и да се експериментира с границите на света.

Как се появява чувството за вина?

Проблемът възниква, когато инициативата на детето е системно потискана.

Ако детето постоянно чува: „Не прави това.“ / „Стига си измислял глупости.“ / „Не задавай толкова въпроси.“ / или ако неговите идеи са посрещани с раздразнение или с подигравка, постепенно може да се стигне до друго преживяване.

Детето може да започне да усеща, че самото му желание изобщо да действа е проблем. Тук се появява и чувството за вина. То не е просто реакция на конкретна грешка, а по-дълбоката форма на преживяването: „Не трябваше изобщо да опитвам.“ :(

Един прост пример:
Представете си дете, което решава да „помогне“ в кухнята. То взима купа, брашно и започва да бърка.
Резултатът почти сигурно ще бъде хаос - брашно по масата, по пода, по дрехите (или нещо още по-скъпо, което не може да се изчисти).
Реакцията на възрастния, както винаги, е ключова тук.
Ако той реши да бъде спокоен и насочващ - „Добре, хайде да направим това заедно“ - инициативата се подкрепя.
Ако реакцията е рязка - „Какво направи! Веднага спри!“ – детето може да започне да свързва собствените си идеи с проблеми и наказание.

Добродетелта на този етап - целеустременост

Според Ерик Ериксън успешното преминаване през този етап води до развитието на добродетелта целеустременост (понякога превеждано и като „целенасоченост“ или „способност за цел“).

Това е способността човек да има идеи, да си поставя цели, да предприема действия и да желае да ги реализира.

Когато детето усеща, че неговите инициативи са приемани, то постепенно започва да вярва, че има право да действа в света. Тази вътрешна увереност по-късно му помага да започва нови проекти, да проявява креативност и да следва собствените си мечти и намерения.

Как този етап може да се прояви в зряла възраст?

Начинът, по който човек преминава през този период, може да се отрази върху способността му да поема инициативи по-късно в живота.

Когато инициативата е подкрепена, човек по-често проявява креативност, започва нови начинания, поема лидерство и не се страхува да предложи дори и по-шантави идеи (или най-малкото не се страхува да пусне музиката, която харесва, когато е сред приятели).

Когато чувството за вина е по-силно, това може да се прояви чрез страх да се започват нови неща, колебание при изразяването на идеи, усещане, че „все правя нещо нередно“ и за жалост прекомерна самокритичност.

Разбира се, както и при останалите етапи, тези тенденции могат да се променят и по-късно чрез нов опит и осъзнаване.

Играта - основното пространство на инициативата

Интересно е, че основният „инструмент“ на този етап е играта. Чрез играта детето експериментира с роли, създава истории, учи се да планира и упражнява въображението си.

Това е причината свободната игра да бъде толкова важна за развитието. Тя не е просто развлечение - тя е психологическата лаборатория, в която детето изгражда инициативата си (по същия начин се учат и възрастните, и щеше да е по-хубаво, ако и те играеха по-често (добре че имат деца за целта)).

Не се карайте на децата, когато играят!! (освен, ако не е на телефоните, разбира се)

В заключение мога да кажа, че етапът инициатива срещу вина е периодът, в който детето започва да излиза извън рамките на простата самостоятелност и започва активно да създава и започва действия. В игрите, въпросите и безкрайните идеи на малкото дете се изгражда нещо много важно - увереността, че то може да бъде активен участник в света, а не просто наблюдател. И когато тази инициатива бъде подкрепена, тя постепенно се превръща в способността да поставяме цели и да следваме собствените си желания през целия си живот.