Седми етап на развитието - Генеративност срещу Стагнация
След периода на ранната зрялост, когато човек изгради близки взаимоотношения и създаде по-стабилни връзки с другите хора, настъпва следващият важен етап от психосоциалното развитие. Това е периодът на средната зрялост, когато фокусът постепенно се измества от личния живот и интимните отношения към нещо по-широко – приносът към другите хора и към обществото (тук вече се опитваме да отидем отвъд себе си).
Именно тук се развива седмият етап от теорията на Ерик Ериксън – конфликтът между генеративност и стагнация. Този етап обикновено обхваща периода между 40 и 65 години, когато човек започва да се замисля не само за собственото си развитие, но и за това какво оставя след себе си.
Ако в предходния етап основният въпрос е бил свързан с близостта и взаимоотношенията – „Мога ли да изградя дълбока връзка с друг човек?“, то тук се появява нов, по-широк въпрос: „Какъв принос давам на другите и на света около себе си?“
Как този етап се изгражда върху предходните?
Хайде още веднъж да повторим предходните етапи:
- Изграждаме доверие към света
- Учим се да действаме самостоятелно
- Започваме да творим и да предприемаме все повече действия
- Учим се да вършим нещата качествено и да не се отказваме
- Формираме си стабилна идея за това кои сме ние и какво искаме
- Опитваме се да споделим себе си с други значими за нас същества
Едва след като тези основи са изградени, човек може да се насочи към следващата важна задача – да създава неща, които да надхвърлят собствената му личност.
Какво означава генеративност?
Терминът „генеративност“ може да звучи необичайно, но той стъпва върху една много важна човешка тенденция – желанието да създаваме, да се грижим и да допринасяме за следващите поколения.
Генеративността може да се прояви по различни начини:
* чрез отглеждането и възпитанието на деца
* чрез професионална дейност, която допринася за обществото
* чрез покровителстване и предаване на знания
* чрез участие в общността
* чрез създаване на идеи, проекти или творби
С други думи, генеративността е стремежът човек да остави следа след себе си, която да има значение и след края на неговия собствен живот.
Родителството като форма на генеративност
Един от най-често срещаните начини, по които генеративността се проявява, е родителството.
Когато хората отглеждат деца, те не само се грижат за тяхното физическо развитие, но също така предават ценности, знания, житейски опит и културни традиции.
Този процес е свързан с дълбоко чувство на смисъл, защото човек вижда как неговите усилия помагат за развитието на следващото поколение.
Важно е обаче да се отбележи, че генеративността не се изчерпва с родителството. Много хора допринасят за другите чрез своята работа, чрез обучението на млади специалисти или чрез участие в обществени дейности.
Генеративността в професионалния живот
През средната зрялост много хора започват да изпитват силна мотивация да използват своя опит, за да помогнат на другите.
Това може да се прояви чрез наставничество към по-млади колеги, участие в обучението на нови кадри, създаване на нови проекти или инициативи, или най-просто казано – споделяне на знания и опит.
По този начин професионалният живот започва да придобива по-широко значение, което надхвърля личния успех.
Кога се появява стагнацията?
Противоположната страна на този етап е стагнацията.
Стагнацията възниква, когато човек започне да се чувства застинал, без усещане за развитие или принос. Това може да се прояви чрез чувство на празнота или липса на смисъл.
Някои хора могат да започнат да се фокусират почти изцяло върху собствените си нужди и проблеми, без да усещат връзка с по-широката общност.
Стагнацията може да се прояви чрез:
* усещане за липса на развитие
* чувството, че животът е станал монотонен
* намалена мотивация
* фокусиране основно върху личните интереси
Това не означава, че човек непременно спира да функционира в ежедневието си. По-скоро се губи усещането, че неговият живот има по-широк смисъл и че има какво да даде на друг отвъд себе си (спира малко или много да се чувства свързан с другите, което го убива отвътре).
Търсенето на смисъл през този период
Средната зрялост често е време на преосмисляне. Много хора започват да си задават въпроси като:
* „Какво съм постигнал до момента?“
* „Доволен ли съм от посоката на живота си?“
* „Какво искам да оставя след себе си?“
Тези въпроси могат да доведат до важни промени – както в професионалния, така и в личния живот. Някои хора започват нови проекти, други се посвещават повече на семейството си, а трети се включват в обществени или доброволчески дейности.
Добродетелта на този етап – грижа
Според Ерик Ериксън успешното преминаване през този етап води до развитието на добродетелта грижа.
Грижата представлява способността човек искрено да се интересува от благополучието и развитието на другите хора (най-вече тези близки до него).
Тя включва внимание към нуждите на другите, желание за помощ и подкрепа, отговорност към следващите поколения и стремеж да се създава нещо полезно и значимо.
Тази добродетел позволява на човека да се почувства по-свързан с по-широкия човешки свят.
Как този етап влияе върху по-късния живот?
Начинът, по който човек преминава през този етап, може да окаже влияние върху усещането му за удовлетворение през по-късните години.
Когато генеративността е силно развита, хората често изпитват чувство за смисъл, удовлетворение от постигнатото и усещането, че животът им е имал значение.
Когато стагнацията доминира, може да се появи усещане за застой, липса на мотивация и чувството, че животът е изгубил (или никога не е имал) своята посока.
В заключение етапът генеративност срещу стагнация е периодът, в който човек започва да насочва енергията си отвъд собствената си личност и към по-широкия свят. Това е времето, в което хората често се стремят да създават, да предават опит и да помагат на следващите поколения.
Когато този процес се развие успешно, той води до появата на една от най-ценните човешки способности – способността да се грижим за другите и да допринасяме за бъдещето. По този начин животът придобива по-дълбок смисъл, защото човек започва да вижда своята роля като част от по-голямата история на човешкото развитие.
