Полетът на Икар - провалът на 4-ти и 5-ти етап

Описание на случай

В настоящата статия ще представя случая на едно момче, което през годините стана жертва на собственото си проблемно поведение и прояви. Съдържанието ще бъде базирано на моите собствени наблюдения върху него и ще обхваща предимно периода 5-7 клас, както и съвсем кратки обсервации преди и след това. Ще запазя анонимността на момчето, като променя някои фактологични данни, а също и неговото име. В рамките на работата ще се обръщам към момчето под прякора “Икар” (вдъхновено от гръцката легенда, в която младият герой лети твърде близо до слънцето и това го погубва).

Последвалият текст ще бъде пречупен през теориите на Ерик Ериксън, Зигмунд Фройд, и Алберт Бандура. Основна тема ще бъдат агресията и антисоциалното поведение в училищна среда.

Част I - Теорията

Проблемните прояви в детското поведение са нещо, на което се обръща все повече внимание в последното столетие. Множество учени развиха теориите си за това защо и как потенциалът на едно дете може да поеме в грешната посока и да доведе до неблагоприятни последствия за него и околните.

Един от тези учени е Ерик Ериксън. Той посвещава работата си на това да разпознае и систематизира универсалните етапи, през които преминава всяко едно човешко същество, а също така и да представи конфликтите, които всеки от нас среща по пътя си. В своята концепция за психосоциалното развитие на човека той очертава 8 етапа, или 8 конфликта, които при успешно разрешаване (преминаване) спомагат за изграждането на една здравословна личност. И обратно - неразрешените конфликти водят до появата на психологични проблеми.

Избирам да боравя с психосоциална теория, тъй като описаното от мен лице никога не е изпитвало когнитивни трудности (или поне аз не съм забелязал такива), и проблемите му са били по-скоро от социален порядък.

Тъй като настоящата работа има за цел да очертае картината на едно момче (Икар) основно в 5-7 клас, ще се спра на двата етапа на развитие на Ериксън, които ясно илюстрират точно този период.

Единият от тези етапи се нарича “Трудолюбие срещу Малоценност” и обикновено се развива в периода от 6 до 12 години. През този етап всяко дете се опитва да си отговори на въпроса “Мога ли да успея в света на възрастните?”. С други думи, може ли детето да добие нужната компетентност и самочувствие, които биха му били необходими, за да се справи с увеличаващите се отговорности на живота. В този етап всяко дете влиза в училище и в главна негова цел се превръща активното придобиване на нови знания и умения. Ако се справя добре с това, детето ще развие добродетелта трудолюбие, а ако ли пък не, ще се сблъска с много критика, провали и чувство за малоценност.

Ако приемем, че в началото на 5-ти клас Икар е бил на 11г., то това би означавало, че той се намира в края на този психосоциален етап. Следователно ще можем ясно да разпознаем кои качества е развил и кои не, след като предоставя наблюденията си в следващата част от текста.

Етапът на Ериксън, който предстои след това, е “Идентичност срещу Дифузия” (12-18 години). Тук главната на роля на юношата е да опознае по-добре себе си, интересите си и целите си. При благополучно справяне с този конфликт човек се превръща в автентична личност със здрави морални устои, а при несполука в етапа - в несигурна личност, склонна към прекалени форми на конформизъм или бунтарство.

Наблюденията ми над Икар ще бъдат в голяма степен концентрирани върху този период. Имах възможност да съм в прякото му присъствие до 14-годишна възраст, а също така имам сведения и за развитието му след това.

Още 2 теории, върху които ще се облегна (макар и в по-малка степен) при анализа на наблюденията си, са психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд и теорията за социалното учене на Алберт Бандура.

Бандура е известен с експериментите си за моделиране на агресията. Той доказва, че децата могат да се научат на агресивно поведение чрез наблюдение на възрастни (в семейството, в училище, в медиите). Той въвежда понятието „социално учене“, според което агресията може да бъде предадена чрез наблюдение и последвало подражание (имитация). Ако детето например вижда, че някой бива възнаграден и получава това, което иска, след като е проявил агресия, то също би било склонно да прибегне към подобно поведение в сходна ситуация.

Фройд от своя страна обяснява агресията като опит на личността да се справи с вътрешните си конфликти, потиснати емоции, и породени фрустрации. Ако детето например не успява да оформи качествени приятелства, или пък е подложено на голям контрол от родителите си (или бива пренебрегнато), това би могло да доведе до спонтанна проява на агресия или на доминиращо поведение в една иначе обикновена ситуация.

По-задълбочено ще разгледаме теориите в частта с наблюденията.

Част II - Наблюдението

Запознах се с Икар в първи клас. Аз бях леко срамежлив спрямо повечето си съученици, но той беше едно от децата, с които лесно се сприятелих и впоследствие играех на междучасията. Шест месеца след нашето запознанство, той твърде много се увлече в една от нашите игри и започна да ме удря. На мен не ми стана приятно, преустанових играта и му казах, че повече не искам да бъдем приятели.
/ Тук могат да се наблюдават първите признаци на антисоциално поведение. Поглеждайки го през призмата на психоаналитичната теория, бихме могли да твърдим, че е нормално за едно момче на все още детска възраст да включва в игрите си удари, физически сблъсъци, и тн. Те все още не са напълно контролирани и могат да възникнат непредумишлено. Отличителното в тази ситуация обаче е продължителността на това поведение. Доколкото си спомням, аз бързо реагирах в отговор на ударите на Икар, казвайки му да спре. Но докато това стане, отнеха 15 минути, както и физически отпор от моя страна. В една нормална ситуация агресивното поведение би трябвало по-бързо да затихне, особено ако си способен да видиш, че на отсрещната страна не ѝ е приятно. Аз обаче не съм сигурен доколко Икар беше способен на това. Той сякаш не можа да приеме границите на играта, а играта бе ролева, тоест изискваше играенето на чужд образ. Икар сам си избра да играе образа на насилник в нея, и като че ли му беше приятно да упряжнава натиск върху някого. Бихме могли да предположим, че това е компенсация за по-ранните години от живота, в които усещането за контрол над ситуацията е липсвало, докато чувството за недоволство е преобладавало. По-късно във времето научих, че бащата на Икар още в ранна възраст се е отделил от семейството си. Липсата на бащинска фигура също би могла да обясни ниския самоконтрол и неовладяната физическа енергия на момчето.

След тази случка животът продължи както обикновено, като аз наблягах повече над уроците си и представянето си в училище. Икар откровено не се справяше с това. Учителката, колкото и търпелива да беше, често го коригираше за това, че не е достатъчно прецизен при изпълнението на задачите си (учехме азбуката и смятане до 10). Аз поглеждах от време на време в неговата тетрадка, в която често се редуваха един прилежно изписан ред, последван от небрежно изписан такъв. Учителката все пак опитваше да го хвали при всяка сполука, и образно казано го мотивираше да поддържа поне едно средно ниво.
/ Облягайки се на теорията на Ериксън, можем да видим как детето навлиза в четвъртия етап от своето развитие. Още в началото обаче, то среща трудности да овладее принципите на този период. Учителката върши добра работа, като отправя към него щедри похвали или уместни забележки въз основа единствено на неговите усилия, а не на неговата личност (спестявайки му по този начин чувството за малоценност). Въпреки това Икар не полага старание отвъд минималното изискващо се такова. Още в началото на този етап на развитие у него липсват активност и мотивация.

Отвъд това, в периодът 1-4 клас, Икар не ми направи особено впечатление с нещо. Понякога идваше с домашно, понякога не. Понякога внимаваше в час, а други пъти не. Тетрадките му бяха до една измачкани, а учебниците му изподраскани. Не е създавал проблеми с дисциплината отвъд тези, които би могло да създаде едно нормално момче.
/ Продължавайки през теорията на Ериксън, виждаме как голяма част от периода “Трудолюбие/Малоценност” преминава непълноценно. Детето не развива качеството самодисциплина, а по-скоро разчита на случайни моменти на енергичност. Отношението към пособията, външия му вид и училищните му задължения изказват немърливост и незаинтересованост към новите отговорности. Потенциално обяснение за това може да се намери в семейното му положение. Ако не среща достатъчно подкрепа и ангажираност от страна на майка му или останалите възрастни в неговото обкръжение, детето няма как да се научи да придава важност на “иначе скучната” рутина, която съпътства живота му в училище. Бихме могли да предположим, че ако липсваше и активната роля на учителката в началното образование, Икар доста сериозно би загазил в четвъртия етап на своето развитие.

Навлизайки в 5-ти клас, немърливостта на Икар взе своя връх. Вече я нямаше учителката от началното обучение, а новите учители бяха твърде много и с твърде разнообразни изисквания, че да може Икар да обърне внимание на всички (или на когото и да било). Към края на годината интересите на младото момче вече се насочваха единствено към забавления с приятели, а естествено, и към момичета. Присъствието му в училище беше по-скоро формалност. И все пак държа да отбележа, че той не бе никак глупав, и успяваше да учи дотолкова, че да се справя посредствено на тестовете и устните изпитвания.
/ В края на четвърти етап, Икар не успява да развие добродетелта трудолюбие. Внимание обръща единствено на крайните резултати от своите действия, и не се научава да цени самите действия (усилията). По този начин става непродуктивен, или най-малкото не развива у себе си нужната упоритост и амбициозност за успехи по-нататък в живота. Работна етика на практика няма. Очакванията към него или отсъстват (от страна на семейството) или са твърде сложни за проследяване и изпълнение (от страна на новите учители). Детето не вижда смисъл в своето образование. Единствено приятелите и женското присъствие го мотивират да идва в училище.

В този период и желанието към участие в боеве и вандалски прояви също се засилва. Интересите на Икар, поне по отношение на филми и видеоигри, са насочени все към такива, в които има прекомерна доза насилие. Той често идваше в училище и ни разказваше за видеата, които е гледал, в които някой е разбил челюстта на другиго, или пък е настъпило масово клане. Той бе голям почитател на кеча, а също и на екстремните спортове.
/ Опирайки се на теорията за социалното учене, можем да видим как в обкръжението на Икар е имало стабилна порция насилие - във филмите, телевизията, мобилните игри, а може би и в света около него (за последното няма как да съм сигурен). Излагането на толкова много агресия обяснимо мотивира и самия Икар да прилага такава, особено ако вижда, че по този начин може да получи нещата, които в противен случай не получава (адреналин, почитание от връстниците, чувство за значимост). Икар се опитва да подръжава на грубите образи, които среща в онлайн пространството, защото това му носи поне частично удовлетворение и му помага да се чувства „готин“. Идентификацията с подобни антагонисти обаче е опасна и води до специфични проблеми, както ще видим в следващия етап на развитие.

В 6-ти клас склонността към насилие вече е ясно изразена. Икар не се опитва да нарани никого умишлено, но въпреки това се вижда, че има много физическа енергия, която не знае как да канализира. Момчето вече от няколко години ходи на уроци по карате, което би предположило, че има отдушник за своите физически пориви, както и място, на което да развие известен самоконтрол. Това обаче не разрешава проблема му с насилието, а по-скоро го задържа във все още законни норми. В игрите Икар е груб, често удря, и макар вече да не е първи клас, все така трудно изглежда да му обясниш, че не бива да го прави. В тази връзка си спомням и за една негова специфична особеност: всеки път когато разговаряше с някого (най-обикновен разговор), Икар имаше навика “да се боксира с него” (лекичко да го удря по рамото например). Отвъд това той често се въвличаше в боеве, бе провокативен и на свой ред бързо се палеше. Рядко отказваше покана за сбиване. Като цяло бе сдържан, и поне на територията на училището не си позволяваше прекомерна агресия, но и той в някои моменти не успяваше да се контролира. Спомням си случай, в който той удари една наша съученичка в областта на гърдите. При въпроса защо го е направил, той отговори, че тя го е издразнила, и е искал просто да я разкара от себе си. Беше убеден, че изобщо не я ударил силно. В очите му се четяха яд и тъга, но не знам дали имаше чувство за вина.
/ Проявите на Икар свързани с проблемно поведение зачестяват. Ето че той навлиза в петия етап на Ериксън “Идентичност/Дифузия”, но проблемите от предходния етап го преследват и тук. Тъй като не е развил необходимата работна етика, Икар трудно намира смисъл в заниманията, изискващи работа и целенасочен труд. По-скоро се отдава на силните усещания, търсейки стимулация в своето ежедневие и преживявания. В този период той започва да консумира прекомерно много съдържание свързано с насилие и актове на антисоциално поведение. Той припознава себе си в това съдържание, и присъщо за периода на Ериксън, се опитва да го направи част от своята личност. На въпроса “Кой съм аз и какво е моето място в обществото?”, един хипотетичен отговор, който Икар би дал, е: “Аз съм шефът на мафията, и ако обществото не ми се подчини, то може да върви по дяволите.” В този психосоциален етап е нормално за младите юноши да експериментират с различни идентичности, да търсят приемане от своите връстници и да се стремят към изграждане на собствена представа за себе си. Къде на шега, къде насериозно обаче, Икар припознава себе си в ролята на побойник, гангстер, насилник (психоаналитично бихме могли да предположим, че се е виждал по-точно в ролята на защитник, но за жалост вече няма как да проверим това, така че ще го оставя само като интересна хипотеза). Имайки предвид каква беше компанията на момчето, ми се струва напълно обяснимо защо е избрал такава роля за себе си. Хората около него не вещаеха нищо добро и го окуражаваха единствено към деструктивно поведение.

Продължавайки в този етап, за юношата е важно да открие собствените си убеждения и цели в живота, но е хубаво по възможност да направи това съобразно социалните норми. Необходим и важен е тийнейджърският бунт, но не и прекомерното количество антисоциални прояви, тъй като това ще доведе до неизбежна санкция от обществото.

Особеността на Икар да “удря” хората, докато си говори с тях, също мога да разгледам през психоаналитичната гледна точка като несъзнаван опит за решаването на един многослоен проблем. От една страна удрянето може да бъде опит за по-олекотено изкарване на агресията, която иначе бушува в душата на младежа, а също и опит, по който той да изрази несъзнавания си яд. Би могло да се разгледа и като опит за свързване с другия, тоест посредством ударите неговата гледна точка, а и той самият, да бъдат приети от човека отсреща. Ситуацията, в която той удари момиче, мога да отбележа като несдържан гняв и непознаване на собствената сила. Макар младите момчета все още да не са напълно наясно какъв е обемът на собствената им физическа мощ, се предполага, че в шести клас вече имат добра представа за това.

6-ти клас донесе и още проблеми за Икар. Неговите спречквания с останалите се простираха не само до неговите връстници, но и до учителите, които го обучаваха. Не бяха един и два случаите, в които той си позволяваше да бъде вулгарен по време на час, да се заяжда и да отправя нападки към преподавателите. Стигаше се дори до случаи, в които той да ги обижда, а както можете да се досетите, това му донесе сериозни главоболия с училищната институция. Имаше многобройни забележки в бележника, а също и няколко предупреждения за изключване.
/ Отношението на Икар към хората, и по-особено към авторитетите около него, показва слабо приспособяване към обществения ред. Циничният език и неуважителното поведение към по-високо разположените в йерархията са показатели за криза в разбиранията за света, криза в интегрирането към обществото, а съответно и криза в идентичността.

С настъпването на 7-ми клас нещата не се промениха към по-добро. Икар започна да експериментира с наркотични вещества, и по-конкретно започна да пуши трева, по негови собствени думи. Боевете и бягствата от час не зачестиха, но и не намаляха. Срещите със съмнителни лица, увреждането на чужда собственост, драскането с графити по стените, и още куп проблемни прояви, само задълбочиха кризата на юношата. С всеки изминал ден Икар все повече започваше да прилича на една изгубена личност.
/ На възраст от само 13-14 години започваме да виждаме как Икар не се справя с конфликта от петия етап на Ериксън. Момчето изпробва различни роли, повечето от тях подчинени на бунтарство срещу обществото, но със сигурност неподкрепящи развитието на личността му. Поведението на младия юноша напомня на това на престъпник, когото нищо добро не го очаква.

Част III - Оценка на поведението

За онези от вас, които се питат какво стана с Икар, ще ви кажа. Той влезе в затвора.
Не мисля, че това е странно, нито пък неочаквано, с оглед на казаното дотук. Но аз все пак искам да направя цялостен обзор на събитията, за да видим дали наистина този развой е бил неизбежен.

Икар не беше лошо момче. Той държеше на приятелите си, дори на тези, които му влияеха зле, и рядко вършеше нещо с лоши намерения. Дори не беше глупав, а напротив, у него прозираха способности, което може би прави историята му още по-тъжна.
Въпреки всички старания на хората около него, Икар не разви у себе си качествата, които изискваше развитийната теория на Ерик Ериксън. Не знам какво е станало на по-ранните етапи, но добродетелите “доверие”, “автономност” и “инициатива” също изглеждаха само частично развити. Тези дефицити, както и онези възникнали през четвърти и пети етап, само подкопаваха всеки следващ ход на момчето. В крайна сметка това доведе и до неговото собствено падение в социален план, а именно - изключване от обществото.
Взаимодействието между психологическите и социалните фактори в живота на индивида не бе пълноценно. Това доведе до множество проблеми, насложени един върху друг. Допълнителна тежест оказаха агресията, идваща от заобикалящия ни свят, както и неразгаданите несъзнавани конфликти в личността.
Това не са никак малко и никак лесни за разрешаване конфликти. Някои от тях са започнали от най-ранна детска възраст и е трудно да бъдат проследени, още по-малко повлияни. В комбинация с противоречивата среда, в която отрастна Исак, деградацията на личността му изглеждаше силно вероятна.
В заключение искам да споделя, че аз не си позволих да изкажа емоция по време на представянето на темата си, но мога със сигурност да ви кажа, че вътрешно изпитвам яд. И то много. Болезнено е да видиш как някой, израстнал пред очите ти, се саморазрушава. И то някой с потенциал. Може би точно затова и избрах да кръстя своя образ Икар. Защото вярвам, че ако той беше летял по средния път, между слънцето и морето, както го бе посъветвал баща му, щеше да живее. Само че той изгоря.