Пети етап на развитието - Идентичност срещу ролево объркване

Юношеството е един от най-динамичните и най-объркващите периоди в човешкия живот. Това е време на внезапни физически промени, на емоционален миш-маш и на постепенно отделяне от детството (с всичките му сантиментални неща). В този период младият човек започва все по-често да се пита нещо, което до този момент никога не е било толкова централно за него:

„Кой съм аз?“ - простичък, но много мощен въпрос.

Именно около този въпрос се върти и петият етап от психосоциалната теория на Ерик Ериксън - конфликтът между идентичността и ролевото объркване. Този етап обхваща периода на юношеството, което в днешно време е доста разтеглено, така че нека кажем от 12 до 20 години (при някой това може да е от 13 до 19, аз просто залагам рамката на минимум и максимум). В този период човек започва да изгражда по-ясно усещане за това кой е той е като личност и каква посока иска да следва в живота си.

Как този етап се надгражда върху предходните?

Както и при всички останали етапи в теорията на Ериксън, развитието тук не започва от нулата. Идентичността се изгражда върху психологическите основи, поставени по-рано.

През първия етап детето формира усещане дали светът е безопасен и дали може да разчита на другите.

През втория етап открива собствената си независимост и способността да прави избори.

През третия етап детето се учи да започва дейности, да бълва идеи и да бъде активно.

През четвъртия етап развива усещане за компетентност и способност да се справя със задачи и предизвикателства.

Всички тези преживявания постепенно се събират в юношеството и започват да оформят един по-цялостен въпрос: “Какъв точно човек съм АЗ и какъв човек искам да бъда?”

Какво всъщност означава „идентичност“?

Идентичността не е просто етикет или социална роля. Тя представлява вътрешното усещане за последователност и цялост на личността. Тя включва нашите ценности и убеждения. Тя включва нашите интереси, способности, цели, мечти и желания за бъдещето. Тя включва чувството ни за принадлежност към определени групи, както и представата за това какви сме и къде и как искаме да живеем.

С други думи, идентичността е начинът, по който човек подрежда различните части на своята личност в едно смислено цяло.

Естественият процес на експериментиране

През юношеството е напълно естествено младият човек да изследва различни роли и възможности. Или иначе казано - да експериментира.

Тийнейджърът може много често (от ден за ден дори) да променя интересите си, да се увлича по разни хобита, да експериментира със стила си на обличане, да се идентифицира с различни групи приятели, и разбира се, да поставя под въпрос ценностите на родителите си. Всичко това е напълно нормално.

Този процес обикновено изглежда доста хаотичен отстрани. Но всъщност той е една много важна част от изграждането на идентичност вътре в самия тийнейджър. Само чрез подобно експериментиране младият човек може да разбере кое всъщност е неговото, и кое по-скоро не е, кое занимание му приляга, и кое поведение видимо не му подхожда.

Конфликтът между различните роли

Юношеството често е време на вътрешни противоречия. Младият човек може да се чувства раздвоен между различните очаквания и роли в своя живот.

Той е едновременно подложен на очакванията на своето семейство, на влиянието на приятелите си, на нормите на обществото, в което живее, и на собствените му мечти и желания.

Понякога (или много често) тези влияния могат силно да си противоречат. Един тийнейджър може да се чувства притиснат да следва определен път, докато пък вътрешно усеща, че иска нещо различно. Например родителите ни очакват от нас да станем зъболекар, всичките ни приятели пък се реализират като програмисти, а всъщност това, което на нас най-силно ни идва отвътре, е да си направим собствен сайт и да пишем в него статии за психология 🤷‍♂️.

Именно в опита ни да се ориентираме между тези различни посоки се изгражда и нашата идентичност.

Как се появява ролевото объркване?

Ролевото объркване възниква, когато младият човек се затруднява да интегрира различните аспекти на своята личност в стабилно усещане за себе си.

Това може да се прояви чрез:

* силна несигурност относно бъдещето

* трудност при вземането на важни решения

* усещане за липса на посока

* чувството, че още „не знам кой съм“

Понякога ролевото объркване може да бъде свързано и с прекомерен натиск от средата - тоест когато на юношата не се дава достатъчно пространство да изследва собствените си интереси и ценности. Тогава той може и да приеме и успешно да последва готов модел на поведение, но въпреки това у него да НЕ се формира идентичност (което по-късно води до огромна неудовлетвореност и фрустрация).

Ролята на връстниците

През този етап връстниците придобиват огромно значение за юношата. Групата от приятели често се превръща в единственото пространство, в което младият човек може да изследва своята идентичност.

Чрез взаимодействие със себеподобни той започва да разбира как се вписва сред другите, каква роля заема в групата и как го възприемат останалите.

Тези социални взаимодействия могат да помогнат на юношата да развие по-ясно усещане за себе си.

Добродетелта на този етап - вярност

Под вярност се има предвид способността на човек да остане верен на своите собствени ценности, убеждения и отношения, дори когато животът му е труден и той се сблъсква с много противоречия или трудности.

Вярността представлява вътрешната стабилност, която позволява на младия човек да се ангажира с определени цели, идеи и хора, без да губи себе си в процеса и да се слива с другия. Това понякога се получава, ако например опитаме да изградим своята идентичност около някого другиго - например гадже или родител. Ако някой те попита “Кой си ти?” и ти му отвърнеш “О, аз съм гаджето на Х и дъщерята на Y.”, то тогава определено нямаш устойчива идентичност.

Вярността като добродетел е основата на личностната цялост и на последователността кои сме ние.

Как този етап може да се отрази в зряла възраст?

Начинът, по който човек преминава през този период, може да има дългосрочно влияние върху живота му.

Когато идентичността е изградена сравнително стабилно, след това човек има по-ясно усещане за посока в живота си, взима решенията по-уверено, изгражда по-стабилни отношения и спокойно поема отговорност за собствените си избори.

Когато ролевото объркване е по-силно, това може да се прояви чрез продължителна несигурност относно житейския път, трудности при вземането на решения и липса на вътрешна стабилност.

Важно е да се подчертае, че изграждането на идентичност често продължава и след юношеството. За много хора този процес се дооформя през ранната зрялост (20-40г).

В заключение етапът идентичност срещу ролево объркване е един от най-ключовите моменти в развитието на личността. Именно тук младият човек започва да събира всички свои предишни преживявания и да ги превръща в едно по-цялостно усещане за себе си.

Това е време на въпроси, на експерименти и на търсене. И макар понякога този процес да изглежда несигурен или хаотичен (и доста продължителен), той е необходима част от изграждането на личността и собствения път.

Когато този процес бъде подкрепен от хората до нас, той води до нещо изключително важно - една стабилна идентичност, която дава на човека усещане за цялост, смисъл и принадлежност към света.