Шести етап на развитието - Интимност срещу Изолация

След като човек премине през бурния период на юношеството и започне да изгражда по-ясно усещане за собствената си идентичност, настъпва следващият важен етап от психосоциалното развитие. Това е периодът на ранната зрялост, когато на преден план излиза въпросът за близките взаимоотношения с другите хора.

Именно тук се развива и шестият етап от теорията на Ерик Ериксън – конфликтът между интимност и изолация. Този етап обикновено обхваща периода 20 до 40 години, когато човек започва да изгражда по-дълбоки и устойчиви връзки – както романтични, така и приятелски.

Ако през юношеството основният въпрос е бил „Кой съм аз?“, то през ранната зрялост постепенно се появява и започва да упорства един нов въпрос – „Мога ли да споделя живота си с друг човек?“

Това е моментът, в който човек започва да търси не само собствената си посока, но и смислена връзка с другите.

Как този етап се свързва с предходните?

Може би ви е омръзнало да го повтарям, но в психосоциалната теория на Ериксън всеки етап стъпва върху психологическите основи, изградени по-рано. Способността да създаваме истинска близост с друг човек не се появява изведнъж – тя се развива постепенно още от ранното детство.

Първо изграждаме базисното усещане дали светът е безопасен и дали другите хора са надеждни.После се научаваме да бъдем самостоятелни и уверени в собствените си действия.

После ставаме изключително активни и изследваме света около себе си.

После изграждаме компетентност и способност да се справяме с предизвикателства.

След това идва юношеството, когато се формира и личната идентичност – усещането за това кой сме, какви ценности имаме и каква посока искаме да следваме.

Именно тази идентичност е основата, върху която сега ще се изгради интимността. Защото за да можем да се свържем истински с друг човек, първо трябва да имаме относително стабилно усещане за самите себе си.

Какво означава интимност в психологически смисъл?

В ежедневния език думата „интимност“ често се свързва основно с романтични или сексуални отношения. В психологията обаче понятието има много по-широко значение.

Интимността представлява способността човек да създава дълбоки, искрени и основани на взаимно доверие връзки, в които може да споделя своите мисли, чувства и преживявания.

Интимността включва емоционална близост, взаимно доверие, готовност за открито споделяне и открехване към уязвимостта на другия човек.

Истинската близост изисква човек да бъде готов да покаже не само своите силни страни, но и своите несигурности, страхове и слабости (даже в една връзка най-вече тях трябва да е готов да покаже). Това може да бъде трудно, защото винаги съществува рискът от отхвърляне или нараняване.

Именно затова интимността изисква определена степен на психологическа смелост и на емоционална зрялост.

Близостта като взаимност

Важно е да се подчертае, че интимността не е едностранен процес. Тя се изгражда взаимно. Дълбоките отношения се развиват единствено когато двама души постепенно изграждат доверие помежду си, споделят преживяванията си и започват да разчитат един на друг.

Това означава:

* емоционална прозрачност (да не крием емоциите си)

* способност да се изслушва другият (много е важно да се случва без оценъчен елемент)

* уважение към индивидуалността, желанията и ценностите на партньора

* желание за сътрудничество и подкрепа (само това ни движи напред)

Когато тези елементи присъстват, отношенията могат да се превърнат в източник на стабилност и на психологическа сигурност.

Защо някои хора изпитват трудност с интимността?

Не за всеки човек е лесно да създава дълбоки емоционални връзки. Понякога преживяванията от по-ранни етапи на развитието могат да окажат влияние върху това.

Например човек, който е израснал в среда с малко емоционална подкрепа, може да се научи да разчита основно на себе си и да избягва прекалено близки отношения с останалите. В други случаи страхът от нараняване може да е прекалено голям и така да доведе до емоционална дистанция.

Това не означава, че човек не иска връзка с другите. Просто понякога защитните механизми, изградени по-рано, правят процеса на сближаване по-труден.

Кога се появява изолацията?

Когато човек не успее да създаде достатъчно близки и удовлетворяващи взаимоотношения, може постепенно да се развие психологическа изолация.

Важно е да се отбележи, че изолацията не винаги означава физическа самота. Човек може да бъде заобиколен от много хора и въпреки това да се чувства силно емоционално дистанциран.

Изолацията може да се прояви чрез трудност при изграждане на дълбоки отношения, генерален страх от обвързване, склонност да се избягва емоционалното споделяне и упорито усещане за вътрешна самота.

Понякога изолацията може да бъде просто защитен механизъм – начин човек да се предпази от потенциално емоционално нараняване (което е гениално, защото ни пази от негативни емоции, но и глупаво, защото същевременно ни пази и от всякакви други емоции, демек и хубавите).

Различните форми на интимност

Интимността не се ограничава само до романтичните отношения. Тя може да се прояви в различни типове връзки Например дълбоки приятелства, партньорски отношения, близки семейни връзки и всякакви други отношения, основани на взаимно доверие и подкрепа.

Общото между всички тези връзки е емоционалната свързаност, която позволява на хората да се чувстват разбрани и приети.

Добродетелта на този етап – любов

Според Ерик Ериксън успешното преминаване през този етап води до развитието на добродетелта любов.

Тук любовта не се разбира просто като романтично чувство. Тя представлява способността човек съзнателно да се ангажира с друг човек, като същевременно с това запазва и собствената си идентичност.

Любовта включва:

* грижа за другия

* уважение към неговата индивидуалност

* готовност за сътрудничество

* желание за споделяне на живота

Тази добродетел позволява на човека да изгражда отношения, които носят стабилност, подкрепа и чувство за принадлежност.

Как този етап може да се отрази на по-късния живот?

Начинът, по който човек преминава през този етап, може да има значително влияние върху качеството на неговите взаимоотношения в зряла възраст.

Когато интимността се развие успешно, човек обикновено изгражда стабилни и удовлетворяващи партньорски отношения, или пък създава дълбоки приятелства, или поне изпитва силно чувство за свързаност с другите хора.

Когато изолацията пък доминира, може да се появят трудности при  дългосрочните връзки, страх от емоционална близост, и усещане за самота, дори когато човек не е физически сам.

Важно е да се отбележи, че способността за интимност може да се развива и по-късно в живота. Дори хора, които дълго време са се чувствали емоционално дистанцирани, могат постепенно да изградят по-дълбоки връзки.

В заключение етапът интимност срещу изолация е моментът, в който човек започва да изгражда дълбоки и значими отношения с другите хора. След като е развил относително стабилна собствена идентичност, той вече може да направи следващата крачка и да допусне човек от външния свят близо до себе си и да сподели с него част от своя вътрешен свят.

Когато този процес се развие успешно, той води до появата на една от най-важните човешки способности – способността да изграждаме истински връзки и да създаваме отношения, основани на доверие, взаимност и любов <3