Психолингвистика

Според Стивън Пинкър нашата способност за разбиране и създаване на език е вродена. Той доказва тази си теория посредством 3 основни идеи, които се разглеждат в книгата:

Идея 1 - децата могат да разбират граматиката още преди да са я изучавали в училище

• Ненавършили 18 месеца, бебета вече започват да разбират езика на своите родители. Разбира се, те няма как да разграничат правилното от грешното, що се отнася до граматичната част на езика. Бебетата всъщност дори не се опитват да научат езика, те просто го попиват като гъби и по-късно на свой ред започват да го използват. И то доста ефективно, трябва да кажем. Дори глухите деца много добре успяват да се ориентират, и да научат езика на жестовете от своите родители.

Идея 2 - езиците служат на 2 правила, чиято механика ги прави лесни за усвояване и употреба

• Правило 1 → свободата на символите.
  Това означава, че думите не се ограничават в значението си само до формата, която вземат. Например звукът, който произнасяме, когато изричаме думата "куче", няма пряка връзка със значението на думата "куче". Това важи също и за други езици, например английският, където звученето на думата "dog" отново няма пряка връзка със значението ѝ. Можем по всякакви начини да предаваме значението на изказа си, без да се ограничаваме до твърде конкретни способи.
• Правило 2 → безгранична употреба на ограничен брой символи.
  Има безкрайно много начини, по които можем да комбинираме думите в нашия език. Дори самите думи да са 10 000 или 20 000, няма ограничение в броя начини, по които можем да ги смесим. Ние използваме граматиката, за да създаваме свои собствени изречения, а не обратното.

Идея 3 - значението на граматиката е доста относително.

• Науката се интересува доста повече от това как вече говорим, а не от това как трябва да говорим. И макар определено да е важно на научим 1-2 правила и да обогатим сложността на своя изказ, ние сме напълно способни да живеем и без това. Изкуствено създадените правила на граматиката са доста относителни и често биват нарушавани в ежедневните ни разговори, проведени далеч от професионални институции.