Лекция 1 - Психолингвистика, езикови принципи, и още нещо

Психолингвистика

Ако искаш да имаш ясна реч, то зад нея трябва да стои един още по-ясно формиран мисловен процес 🧠. Обратното също е вярно в известна степен. Ако искаш да се научиш да мислиш по-добре, първо ще трябва да се научиш да се изразяваш по-качествено, било то вербално или дори писмено. Психолингвистиката обръща внимание и на двете.

Науката психолингвистика всъщност е комбинация от науките лингвистика и психология. Тя изучава както свойствата на езика, така и човека, от който идва този език. Тя ни обяснява механизмите, с които си боравим, когато говорим, а също и социалните правила на речта, както и ефекта от думите ни върху поведението на другите. Психолингвистиката се концентрира най-вече върху когнитивните ни процеси, или по-точно казано - психическите процеси, чрез които обработваме информация. Областите, които изследва, са разбирането на речта, възпроизвеждането ѝ, и усвояването ѝ (тоест повторното ѝ прилагане).

Това ви го казвам като въведение. Нека сега преминем по-нататък.

Езикови принципи

Чудели ли сте се защо си общуваме едни с други (отвъд това, че така можем да научим някоя и друга интересна клюка)? Това, което написах в скобите, всъщност не е прекалено далеч от истината. Главната причина у хората да се развие механизъм за комуникация, е защото сами по себе си ние сме твърде ограничени и имаме тесен капацитет за познания (кой да се досети 🤷). Необходими са ни другите хора, за да развиваме своя интелект.

Друг любопитен механизъм, който е възникнал успоредно с това да се научим да говорим с другите, е и механизмът на "изместването". “Изместването” е способността да говорим за неща отвъд настоящето ни време и място. Това включва умението ни да разказваме истории, или пък да мислим за бъдещето. По този начин човек се научава да борави не само с реалността, но и с потенциала (и именно посредством речта това е възможно - тя е мисъл в действие). 

Отвъд способността ни да говорим разбира се, ние сме способни и да разбираме реч (иначе щяха да се получават много глупави монолози). Иии далеч не е само един начинът, по който можем да разбираме тази реч. Ние сме способни да обработваме до няколко различни значения на думите наведнъж:

• Способни сме да разбираме денотативното значение на думите. Това е значението им в речника. Например “котка" → бозайник с 4 крайника, опашка, продълговата форма на тялото, и приспособления за хищнически живот.
• Способни сме да разбираме и конотативното значение на думите. Това е какво си представяме, когато чуем думата. Например “котка" → представяме си котката на Сашо, на която той ни е пратил снимка преди 5 минути.
• Способни сме също така да откриваме връзка между звука на дадена дума и значението ѝ. Когато чуем “Блоб” например, сме склонни да си представим нещо като желе, нещо меко, нещо разпльокано. Когато чуем “Текиро”, сме склонни да си представим нещо по-рязко и остро. Това са измислени думи, разбира се, но веднага мога да ви дам пример и с реални такива - “фрасна” и “погаля”. ⚡🍅
• Отвъд всичко това хората са екипирани и с граматична и семантична интуиция. Това означава, че дори някой да сбърка в речта си (например вместо “душ гел” да каже “гуш дел”), ние ще разберем какво ни казва.

Видове езици и свойства на езика

Чисто граматически, езиците са еволюирали по различни начини на различните места. При всеки един език съществуват правила относно фонетиката (звуците), морфологията (строежа на думите), и синтаксиса (строежа на изреченията), но това далеч не означава, че всички езици боряват с един и същи подход към структурирането на езика си.

Какви видове езици има:

• аналитични езици - те имат нужда от елементи (като например предлози), за да добавят смисъл към казаното - такъв например е българският език. В него ние казваме “домът на бащата” (предлогът “на” предава свойството за притежание)
• синтетични езици - тук думите имат вродено значение и сами по себе си са способни да предават дадени свойства - такъв език е руският, където казваме “дом отца” (което отново означава “домът на бащата”, но тук няма предлог)
• аглутинативни езици - тук думите дори не се пишат поотделно, а просто се наслагват една върху друга, за да се предаде свойството им; пример за това е турският език → gel — gelemedim — gelemedimbesharmashar… (не ми е никак добър турският, така че няма да се нагърбвам да го превеждам)

Какви свойства на езика има:

• комуникативност - езикът се използва като средство за общуване
• структурираност - има ясни правила как да формираме изказа си
• продуктивност - езикът трябва да е смислен, лесен и удобен начин да се изразяваме - за това са нужни правила в езика
• рекурсивност - това е способността да се свързват и подчиняват изречения (и, или, а, но, обаче, защото, когато, където и тн.)
• динамичност - езиците постоянно са в процес на развитие

Към Лекция 2 →