Лекция 1 - Логично ≠ психологично

Психологията – що е то?

За какво най-напред се сеща всеки един от вас, когато чуе думата „психология“? За Фройд? За хипноза и манипулация? За езика на тялото? За Джордан Питърсън? Или за нещо друго? (трябва да направим анкета за това, би било интересно).
Може би най-често срещаният отговор на този въпрос ще да е Зигмунд Фройд, познат със своята психоанализа. Асоциацията с него обаче, макар и част от историята на психологията, далеч не е от основно значение за съвременните теории на науката, и дори оставя доста изкривен отпечатък върху представата ни за това какво е психологията и с какво се занимават психологическите изследвания.
Всъщност, лицата допринесли най-много за формирането на съвременните теории и изследвания, такива каквито ги познаваме, са далеч по-малко известните Дейвид Хъбъл (неврофизиология), Даниел Канеман (психология на мисленето), Хърбърт Саймън (вземане на решения в икономиката) и други техни колеги. За жалост тези господа остават на заден фон и до вашите уши достигат единствено имената а инфлуенсърите от днешната поп-психология. Фройдовото влияние се оказва твърде силно и закрива очите на мнозина относно разбирането на поведението чрез научни методи.
За да се осъзнае съдържанието на думата „психология“ е важно да бъдат разбрани множеството различни сегменти на науката, всеки със своите отличителни белези. АПА (Американската Психологическа Асоциация, това е важен акроним, запомнете го) е обособила цели 54 такива сегмента, като се започне от Психология на здравето, Психология на развитието, та чак до Психология на естетиката, на творчеството, на изкуството, на спорта и тн. Това разнообразие идва и със своите минуси, а именно липсата на общ знаменател в науката, под който да бъде събрано цялото знание и да бъде признато за валидно. В психологията по-скоро всяка област покрива малка част от цялото познание, което с времето постепенно се натрупва. Щеше да е хубаво, ако имаше обединение на тези части в едно общо цяло, което да обясни веднъж и завинаги човешкото поведение, но засега това е невъзможно поради противоречията и несъвместимостите в различните теории. Тази черта естествено не е присъща само за психологията, тъй като и много други науки страдат от същия този проблем (физика, химия, биология).

Наука ли е психологията – да / не / спорно е?

Човешкото поведение не се изучава само и единствено от областта на психологията. Това дали даден човек „се чувства добре“ например не е ограничено само до психиката му, а също така и до тялото му, което е в компетентностите по-скоро на медицината. Онова, което на свой ред превръща психологията в отделна научна дисциплина, са 2 неща: Първо, заключенията за човешкото поведението, до които достига, произтичат от научни доказателства и второ, тези заключения са проверени чрез научни методи. Оттук идва и определението, че психологията е научно изследване на поведението, базирано на данни.
Психологията има репутацията да не бъде смятана за наука от доста различни източници. Това до известна степен се дължи на книгите за самопомощ, които усилено се опитват да ни докажат, че можем да преборим стреса само с един прост трик. Дължи се и на тенденцията на психологията често да достига до заключения, противоречащи на общоприетите норми в обществото. Именно поради това на психологическата наука често се гледа като на врели-некипели, които могат да се присънят всекиму, стига да има по-шантаво въображение. С оглед на тези критики е важно да отговорим на въпроса "А какво всъщност представлява една наука?"

Какво е наука?

Всичко в нашата вселена може да бъде изследвано от науката. Няма значение дали става въпрос за поведение, за изкуство или за природни явления. Няма специфично изискване да се използват специфични уреди, нито пък специфично облекло. Важни са единствено 3 основни характеристики, които превръщат науката в наука:

Системен емпиризъм:

Нека за момент разцепим тази характеристика наполовина → ~~системен~~ емпиризъм. Емпиризмът идва от гръцкото empeiria, което означава опит. По дефиниция емпиризъм означава "да разчиташ на опит и на наблюдаеми факти, за да достигнеш познание". Теориите и спекулациите нямат роля тук, тъй като им липсва практическия елемент. Това обаче не означава, че можем да разчитаме единствено на емпиричния подход. Има много човешки фактори, които го усложняват, особено при ваденето на точни резултати - времето за реакция, неточности в зрението, предишен опит на участника, и други. Поради тази причина трябва да се добави и втората част към характеристиката "емпиризъм" → и да стане системен емпиризъм. Това означава наблюдаемите данни да имат за цел да разкрият нещо фундаментално за нашата природа. Чрез предварително зададена теория се опитваме да докажем дадена закономерност и в зависимост от резултатите ни, или правим откритие, или се връщаме обратно на чертожната дъска.

Създаване на публично познание

Под "публично познание" нямам предвид идеята ни да се пусне в Редит или в някоя друга социална мрежа с цел набиране на популярност. Важното тук е познанието да се предаде за критика и проверка към други учени в областта. Това се прави с цел нашите експерименти или изследвания да имат възможност за репликация (пресъздаване). За да се случи това, те трябва да бъдат представени по начин, съдържащ всичко необходимо за повторното им възпроизвеждане. В общи линии, ако вашият експеримент може да бъде повторен при същите условия и да донесе същите резултати, то той придобива публична верификация. Част от проблемите в днешните научни среди се дължат именно на липсата на тази характеристика при множество практикуващи шарлатани, а именно от нея следва и невъзможността да се отдаде доверие на психологията като на легитимна наука. Тази "криза" е позната още и като "Кризата на репликациите".

Изследване на емпирично разрешими проблеми

Нека започнем директно с примерния въпрос: „Децата на 6-годишна възраст имат ли по-добре развита пространствена представа от децата на 3-годишна възраст?“. Този въпрос може да бъде сведен до научен проблем, който да се провери чрез съществуващите емпирични методи. От друга страна въпросът „Един родител справедлив ли е, ако наказва децата си с насилие?“ не е емпиричен и съответно не подлежи на научна проверка.
Една наука напредва чрез следната последователност - теория → прогноза → проверка → модификация на теорията. Когато нашата теория не е проверяема, засядаме в безкраен цикъл на прогнозиране без солидна основа. Конкретните последици от наблюдаемите събития пък правят една теория проверяема.
Не е задължително всяка една теория, която не е разрешима, да се захвърля напълно. С усъвършенстване на методите за изследване се отварят и нови възможности за проверка, точно както например изобретяването на микроскопа е подпомогнало микробиологията. По същия начин и психологическите въпроси са се отделили от философките размишления, за да възникне една нова емпирична дисциплина.

Лудо младо

Психологията все по-стремглаво пробива в обществото и доказва своето място в науката, занимавайки се с емпирично разрешими проблеми, но още много битки ѝ предстоят. Разработката на нови теории постоянно води до разтърсване на затвърдените вярвания, което на свой ред слага прът в колелото.
Един от бившите президенти на АПА, Джералд Кучър, сумира психологическите изследвания до момента в своята рубрика „Психологията не е политически коректна“. Това е доста директно и точно изказване, защото трудно бихме могли да постигнем прогрес, ако говорим само за това, което вече е прието в обществото. Ясно е например, че религията, сексуалното поведение и тормозът са все деликатни теми, но психологията се занимава именно с тях.
Критиката, отправена към психологията, относно това, че не е наука и че се занимава с нехуманни въпроси, навярно ще постоянства още дълго във времето. Въпреки тази критика обаче, не бива да забравяме, че през последните десетилетия психологията доста силно установи своето присъствие и постигна значителен напредък в научните си авантюри.

Към Лекция 2 →