Внимание

Нашите сетива непрестанно биват заляти от информация. Например седим си в кафене. Излезли сме с любимия човек да пийнем по нещо и сме решили да се отдадем на сладки приказки. Как обаче е възможно това, при положение, че в кафенето има още 20 души, които говорят на висок глас, кафе машина, която бръмчи, и лампи, които ни светят в очите. При толкова много стимули как изобщо успяваме да чуем какво ни говори човека отсреща?

Тайната на успеха в този случай е вниманието, един от най-важните невидими инструменти, които управляват ума ни. Светът е пълен със сетивна информация, а вниманието ни е своеобразният филтър, чрез който избираме какво да изпратим към ума си за по-задълбочена обработка. Ако трябваше да асимилираме всичко наведнъж, когнитивната ни система бързо щеше да се претовари. И тъй като ние нямаме безкраен капацитет, е много важно да фокусираме енергията си към онова, което е важно за нас.

Благодарение на вниманието ние можем да насочваме умствената си енергия към значимите за нас неща и да игнорираме фоновия шум, като също така подпомагаме паметта си (защото запомняме най-добре онова, на което сме обърнали внимание). Това ни помага да се адаптираме към средата.

Вниманието същото ли е като съзнанието?

Не. Важно е да разграничим вниманието от съзнанието. Понякога внимаваме, без да го осъзнаваме. Например, когато шофираме по добре познат маршрут, очите и ръцете ни „знаят“ какво да правят, без ние да мислим усилено за това. Обратно, понякога сме напълно съзнателни, но не внимаваме – както когато четем страница от книга, а после осъзнаваме, че нямаме представа какво сме прочели.

Забавен пример за това как работят двете заедно е изписването на собственото ни име. Обикновено го изписваме автоматично, без да се замисляме върху всяка буква. Но ако трябва да напишем по-сложно име като „Mihaly Csikszentmihalyi“, вниманието и съзнанието ни се активират много по-силно.

Изгледай видеото, преди да продължиш на четеш надолу:

Нашите представи за вниманието често са погрешни. Мислим си, че забелязваме всичко около нас, но реално се фокусираме само върху една доста малка част от обкръжението си. Само се сетете за известния експеримент с „невидимата горила“ – половината от участниците изобщо не забелязват човека в костюм на горила, въпреки че минава право през средата на сцената, защото вниманието им е заето с броенето на пасове между баскетболисти.

И обратно, понякога внимаваме върху повече неща, отколкото предполагаме. Това е видимо при ефекта на Струп. Ефектът на Струп е един от най-известните експерименти в когнитивната психология. В него участници трябва да назоват цвета, с който е написана дадена дума, като игнорират нейното значение. Например думата „червено“ може да е написана със син цвят, и тогава задачата е да се каже „синьо“.

Оказва се, че това е изненадващо трудно. Причината е, че четенето е силно автоматизиран процес и значението на думата се активира автоматично, което пречи на съзнателния контрол върху вниманието.

По-нови изследвания обаче показват, че ефектът на Струп не се дължи и само на автоматичността на четенето. При сравнение на различни възрастови групи се установява, че ефектът е по-малък при младите възрастни и по-голям при по-старите хора. Това показва, че ключовият фактор е волевият контрол на вниманието – тоест способността да се инхибират ненужните стимули.

Какво е селективното внимание?

Вниманието често се сравнява с фенерче, което осветява само част от сцената пред нас. Когато се фокусираме върху един обект, останалите потъват в сянка. Това свойство наричаме селективно внимание (фокусирано внимание).

Един от класическите начини да се изследва този процес е чрез задачата за дихотомно слушане. Представи си, че в едното ухо слушаш история на български, а в другото – числа на английски. Мозъкът трудно може да следи и двете. Повечето хора могат да повторят само едното съобщение, докато другото почти не достига до съзнателната им обработка.

Но има и изключения – например феноменът на „коктейлното парти“. В шумна зала може да не чуваш какво казват другите, но ако някой спомене името ти, веднага ще обърнеш глава. Това значи, че макар и несъзнателно, умът следи околните разговори и може да извади оттам нещо значимо (интересно, интересно…).

Модели на вниманието

Психолозите дълго спорят как точно се случва селекцията на информацията.

• Бродбент предлага „ранно“ филтриране – само един канал на информация се допуска за по-нататъшна обработка, останалите се отхвърлят; селекцията се извършва въз основа на физическите характеристики на стимулите – например сила на звука или честота
• Трейсмън смята, че нежеланите сигнали не се елиминират напълно, а само се „заглушават“; този модел обяснява защо понякога забелязваме значима информация (като собственото ни име), дори когато не сме фокусирани върху нея
• Дойч и Дойч предполагат, че всички стимули достигат до смислова преработка, но ние реагираме само на онези, които са най-важни за целите ни – тоест чакаме, чакаме и хоп, накрая отдаваме вниманието си на нещо

В ежедневието тези модели се проявяват постоянно. Например когато четеш книга в метрото (или си цъкаш на телефона в по-неприятния вариант) и някой каже името ти, умът мигновено „пробива“ филтъра – защото името ти има висока лична значимост.

Ендогенно и екзогенно внимание

Фокусираното внимание може да бъде породено по два начина – ендогенно или екзогенно (отвътре или отвън).

Ендогенното внимание се контролира от нашите цели и намерения. Например, когато търсим приятел в тълпа, съзнателно насочваме вниманието си към определени физиономии или търсим определени черти на тялото/лицето.

Екзогенното внимание се управлява от стимулите в средата. Например силен шум или внезапна светкавица автоматично привличат вниманието ни.

Изследванията показват, че екзогенното внимание се насочва по-бързо, но е по-краткотрайно, докато ендогенното е по-бавно, но и по-устойчиво.

Бдителност и търсене

Бдителността е способността да поддържаме вниманието си активно за продължителен период от време – като охранител, който следи монитори с камери. Но тази наша способност не е безкрайна. След известно време ефективността ни логично спада, особено при скучни или монотонни задачи. Умората и съмненията в собствените ни способности водят до още повече пропуски.

Търсенето, от своя страна, е по-активен процес – ние сканираме средата, за да открием целеви стимул. Понякога това е лесно (когато търсим черен чорап сред бели), а друг път е трудно (когато търсим сив чорап сред бели). Още по-сложният вариант на търсенето е конюнктивното търсене, при което внимаваме за различни черти едновременно (цвят, форма, големина).

Разделено внимание

Такова нещо като мултитаскинг не съществува (или поне така твърдя от позицията на мъж, който не може да прави две неща едновременно). Когато мислим, че правим две неща едновременно, всъщност мозъкът ни превключва много бързо между едното и другото. И това също си има цена. Изследванията показват, че когато шофираме и говорим по телефона, точността и реакциите ни намаляват драстично.

Основните фактори, които влияят на разделеното внимание, са сложността и сходството на задачите. Колкото по-сходни са те, толкова по-трудно се изпълняват едновременно. С практиката някои дейности стават автоматични (например смяната на скоростите при шофиране). Но дори и тогава вниманието ни не е безкрайно. 

Контролирани и автоматични процеси

Представи си как се учиш да свириш на китара. В началото всяка нота ти изисква усилие и концентрация – това е контролиран процес. След месеци практика обаче пръстите ти се движат едва ли не сами, а ти можеш дори и да пееш паралелно (стига да можеш) – това е автоматизация.

Контролираните процеси са бавни, съзнателни и изтощителни. Автоматичните – бързи и без усилие. Много неща започват като осъзнат контролиран процес и после стават автоматични - шофиране, каране на колело, говорене на чужд език. 

Автоматичните процеси са много готини, но могат да доведат и до грешки. Например цял живот паркираме на едно и също място, защото знаем, че е безплатно и безопасно, но изведнъж го правят на синя зона, а пък ние си паркираме по навик без да го  проверим…

Заключение

Дори и най-фокусираният ум прави грешки. Вниманието е ограничен ресурс, а ние често надценяваме способността си да възприемаме света около себе си. Въпреки това вниманието ни позволява да се ориентираме в сложната и динамична среда, наречена живот. То е диригентът, който поддържа хармонията между сетивата, мислите и действията ни. Без него бихме били потопени в хаос от стимули, от който надали ще можем да излезем. Но дори и диригентът се уморява — затова понякога е нужно просто да спрем, да си поемем дъх и да позволим на ума да си почине, за да може отново да насочим прожектора си ясно и точно към онова важно за нас.