Четвърти етап на развитието - Трудолюбие срещу малоценност

С навлизането в училищната възраст животът на детето започва да се променя по нов вълнуващ (но и коварен) начин. Ако в по-ранните години основният свят са били семейството и играта, сега постепенно на преден план излизат училището, задачите, правилата и сравненията с връстниците.

Точно тук се развива и четвъртият етап от психосоциалната теория на Ерик Ериксън – конфликтът между трудолюбието и малоценността. Този период обхваща приблизително възрастта между 6 и 12 години, когато детето започва да изгражда усещането си дали е компетентно и способно да се справя със задачите на света.

Основният въпрос на този етап може да бъде формулиран така: „Способен ли съм да се справям?“

Как този етап се свързва с предходните?

През първия етап детето изгражда основното усещане дали светът е безопасно място. През втория етап детето започва да открива собствената си самостоятелност и способността си да действа. През третия етап то започва активно да създава идеи, игри и планове.

Всички тези преживявания подготвят почвата за следващата стъпка, а именно развиването на реалните умения и компетентности. Детето вече не само измисля и започва дейности – то започва да се учи как да върши нещата добре.

Новият свят на училището

С постъпването в училище детето се сблъсква с нов тип изисквания. За първи път неговите способности започват да бъдат оценявани по систематичен начин (от учителите). Сега то трябва да придобива нови знания, да решава задачи, да може да следва инструкции и да работи заедно с другите деца.

Това е и периодът, в който детето започва по-съзнателно да се сравнява с връстниците си - Кой чете по-добре? / Кой рисува по-хубаво? / Кой решава задачите най-бързо?

Тези сравнения започват да оформят вътрешното усещане за собствените му способности.

Как се изгражда трудолюбието?

Трудолюбието в този контекст означава не просто усърдие, а усещане за компетентност – вярата, че чрез усилие човек може да постигне резултат. Когато детето получава подкрепа, насърчение и реалистична обратна връзка, то започва да развива увереност, че може да се справи със задачите, които среща.

Например: Дете се учи да пише. Първите букви със сигурност са криви и нечетливи. Но ако възрастният реагира с търпение и подкрепа, детето постепенно започва да вижда напредъка си. С всяка малка стъпка се изгражда усещането: „Ако положа още малко усилие, мога да се подобря, и накрая да успея.“

Това е същността на трудолюбието.

Кога се появява чувството за малоценност?

Чувството за малоценност може да се появи, когато детето многократно преживява неуспех, когато не получава никаква подкрепа или когато постоянно е сравнявано с другите по унизителен за него начин.

Когато грешките се посрещат с подигравка, когато усилията се игнорират, когато детето непрекъснато чува, че „не е достатъчно добро“ (без да му се дава реална обратна връзка какво може да направи, за да стане добро), то постепенно може да формира в себе си убеждението: „Аз просто не мога.“

Това усещане не е само следствие на моментното разочарование. То може да се превърне в по-дълбоко съмнение в собствените способности.

Затова е много важно детето да трупа малки успехи, които постепенно да изграждат неговата увереност (важно е да има истински постижения, за които да се хване в моментите на трудност)

Интересното е, че трудолюбието не се изгражда чрез големи постижения, а по-скоро чрез много малки успехи. Когато детето научи нова дума, реши някоя задача по математика (какъв кеф за всяко второ хлапе :), построи нещо с ръцете си, усвои ново умение, то постепенно започва да вижда връзката между усилието и резултата.

И точно в тази връзка се състои неговото психологическо развитие.

Добродетелта на този етап – компетентността

Според Ерик Ериксън успешното преминаване през този етап води до развитието на така важната добродетел – компетентност.

Компетентността представлява вътрешното усещане, че човек има способността да се справя със задачите, които животът изправя пред него. По-късно през живота това качество помага на човека да се учи от обстоятелствата си по-уверено, да е по-стабилен, да не се отказва лесно, и най-вече да вярва, че неговото усилие има значение!

С други думи, компетентността е основата на здравото самочувствие, свързано със способностите.

Как може този етап да се прояви по-късно?

Начинът, по който човек премине през този период, може да повлияе върху отношението му към труда, ученето и собствените му възможности по-късно през живота.

Когато трудолюбието е развито, човек по-често се ангажира със задачи и проявява постоянство.

Когато обаче чувството за малоценност е по-силно, това може да се прояви чрез прекомерен страх от неуспех и бягство от предизвикателства (както и много често сравнение с другите по един не особено конструктивен начин).

Отново е важно да се подчертае, че развитието не е окончателно определено в детството. Хората могат да изграждат увереност и компетентност и на по-късен етап от живота.

В заключение етапът трудолюбие срещу малоценност е периодът, когато детето започва да изгражда усещането дали е достатъчно способно да се справя със задачите на света.

В училището, в игрите, в ученето и в малките ежедневни усилия се формира нещо изключително важно – вярата, че усилието води до развитие.

И когато тази вяра се изгради, тя постепенно се превръща в компетентност – способността човек да се изправя пред предизвикателствата на живота с увереност, и убеденост, че може да се научи, да се подобри и да продължи напред.