Общуването

Общуването е една от основните форми на човешко взаимодействие. То не е просто обмен на информация, а сложен процес, чрез който се изграждат и се поддържат отношения между хората. Съществен елемент от общуването е процесът на възприемане на другия човек. Когато влизаме в контакт с някого, ние първо регистрираме неговото поведение, а после активно го и интерпретираме (всъщност много често го интерпретираме дори по-бързо, отколкото го засичаме, но това е друга тема за разговор). Именно тези първоначални впечатления играят важна регулативна роля, тъй като насочват начина, по който ще се развие по-нататъшното ни взаимодействие…

Символният интеракционизъм и природата на общуването

Една от ключовите рамки за разбиране на общуването е символният интеракционизъм. Според него човекът и социалният ред не съществуват просто ей така, а се създават чрез взаимодействие посредством езика, знаците, жестовете и техните интерпретации.

Основната идея тук е, че хората реагират не на самите обекти, а на смислите, които им приписват. Тези смисли не са дадени предварително, а възникват и се договарят в процеса на взаимодействие. Някой някога е вдигнал палеца си нагоре, и изведнъж всички са решили, че това е жест на одобрение (а в някои страни - на оскърбление). Освен това смислите не са статични – могат да се променят в хода на общуването, в зависимост от ситуацията и реакциите на участниците.

Оттук следва, че успешното общуване е възможно само доколкото участниците са адекватни и приписват сходни значения на обектите и ситуациите, в които се намират. Например една обикновена бутилка сама по себе си няма фиксиран смисъл – той възниква в зависимост от това какво възнамерява да прави човек с нея. Бутилката може да е съд за пиене, а може и да е футболна топка (или поне така беше в моето детство).

В този контекст хората се разглеждат като активни, целенасочени същества, които непрестанно изграждат планове за действие. Много от тези планове могат да бъдат реализирани само чрез сътрудничество с други човешки същества, което изисква съгласуване на значенията на обектите, думите и знаците, с които живеем. Въпреки това социалното взаимодействие си остава до известна степен непредсказуемо, тъй като всеки човек адаптира поведението си спрямо реакциите на другите.

Особено важно условие за гладкото протичане на общуването е и наличието на консенсус относно ситуативната идентичност – тоест всеки участник трябва добре да знае и да разбира каква е неговата роля и ролята на другите в конкретната ситуация (например дали сме в ролята на приятел, колега, авторитетна фигура и т.н.).

Същност и функции на общуването

Общуването е многопластов процес, който организира контактите между хората в хода на съвместната им дейност. В него те обменят мисли, идеи, намерения и преживявания, като по този начин се координират взаимно къде се намират.

В социалната психология се разграничават три основни функции на общуването:

• Информационно-комуникативна функция - тя се изразява в предаването и приемането на информация и съобщения; всяко съобщение има две страни - съдържание (думите, които изричаме) и отношение (например тонът ни); балансът между тези два компонента е от съществено значение, тъй като промяната в тях повлиява върху разбирането и приемането на информацията
• Регулационно-комуникативна функция - свързана е с организацията на взаимодействията между хората; чрез нея се координират действията, регулира се поведението и се коригират както собствените, така и чуждите реакции
• Афективно-комуникативна функция - как общуването влияе върху емоционалното състояние на участниците; чрез общуването хората могат да променят своето настроение – да намалят напрежението или да го засилят; тук се включват явления като емоционално заразяване, внушение и убеждаване

Структура на общуването

Общуването има две основни части - ориентировъчна и инструментална.

Ориентировъчната част включва анализа на ситуацията и изграждането на представа за партньора в нея (партньора в общуването). Тя е ключова за ефективността на взаимодействието – ако единият човек не разбира другия, не може да изгради адекватна стратегия за поведение.

Инструменталната част се отнася до конкретните умения за изразяване – избор на думи, начин на комуникация и адаптация към особеностите на партньора и ситуацията. Ако с някой се комуникира трудно, то той се възприема негативно.

Трудности и бариери в общуването

Общуването често е съпроводено от различни трудности, които могат да доведат до неразбиране и дори до конфликт. Те могат да произтичат както от индивидуални, така и от социални фактори.

Сред основните психологически причини са поставянето на нереалистични цели, неадекватната оценка на партньора, неправилната самооценка, и изборът на неподходящи комуникативни средства (например да говорим жаргонно с преподавател).

Съществуват и различни видове трудности:

• Информационни трудности – неспособност за ясно изразяване на мисли, формулиране на въпроси или поддържане на разговор
• Регулационни трудности – неспособност да се стимулира активността на другия в разговора
• Социални и културни бариери – различия в ценностите, социалния статус или етническата принадлежност
• Възрастови различия – различният жизнен опит води до различни интерпретации на света
• Личностови особености – егоцентризъм, тревожност, срамежливост, ниска саморегулация, чувствителност и отчужденост; всички те могат значително да затруднят общуването

Особено важен фактор е нивото на личностно развитие – по-зрелите личности обикновено притежават по-добри комуникативни умения и избягват конфликтите по-ефективно.

Подготовка и протичане на общуването

Ефективното общуване не е случайно, а изисква подготовка. Преди да започне взаимодействието, човек трябва да осъзнае собствените си цели, да ги съпостави с тези на партньора си и съответно да избере подходяща стратегия.

По време на общуването е важно да се контролира неговият ход, а в края – да се остави определено впечатление и евентуално да се създаде желание за бъдещ контакт.

Началният етап също е особено значим. Той включва изражение на лицето, поза, тон, избор на думи, жестове и движения (то реално всеки етап ги включва, просто се регистрират с огромна сила още в началото). Тези елементи създават първоначална нагласа у партньора. Например приятелската усмивка и откритата поза улесняват контакта, докато дистанцията и отклоненият поглед могат да го затруднят.

Комуникативните умения не са за подценяване, тъй като именно те определят успешността на общуването. Те се влияят най-вече от възраст, образование, възпитание, житейски опит и професионален опит. Хора, чиито професии изискват активно общуване (учители, лекари, търговци, ръководители), обикновено развиват по-високо ниво на комуникативна компетентност от други, чиито професии не предполагат чак толкова общуване (програмисти).

Като цяло общуването е сложен и динамичен процес, който стои в основата на социалния живот. То включва не само обмен на информация, но и изграждане на смисли, регулиране на взаимодействията и влияние върху емоционалните състояния на хората. Ефективността му зависи от множество фактори – от когнитивните процеси и личностните особености до социалния контекст и културните различия. Разбирането на механизмите на общуването позволява не само по-добра адаптация към социалната среда, но и по-успешно изграждане на междуличностни отношения, което го прави централна тема в социалната психология.