Лекция 8 - Още проблеми за психологията

Големите скоци и малката свързаност

• Както в науката, така и във всяка друга сфера на познанието съществува терминът „голям скок“, който представлява огромен прогрес в развитието на дадената област. Виден пример за това е теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Колкото и страхотни да са големите скоци обаче, те създават у нас погрешното усещане, че единственият напредък в науката е големият напредък. Това далеч не е вярно, тъй като значителна част от промяната по принцип се случва постепенно. Големите скоци в познанието обикновено имат по-скоро насочваща, а не определяща функция. Истинската научна вещина се гради чрез малък прогрес в много различни посоки, като всяка една от тях постепенно се надгражда.
• Друг важен елемент при развитието е принципът на свързаността. Той гласи, че въведението на нов принцип или теория трябва освен да представя нови концепции, също така да обяснява и да стъпва върху предишните такива. Липсата на обяснение на вече установените факти ще създаде допускането, че двете концепции са еднакво валидни и съответно ще се конкурират, докато не се направи ревизия на цялата теория. Съществено важно е да запомним, че ако нововъведената информация не стъпва или не обяснява старата информация, то тя няма място в дадена наука.

 

Сливащи се доказателства

• Няма такова нещо като перфектен експеримент. Все ще се появи една замърсяваща променлива тук, една погрешна интерпретация там. Въпреки това има напълно реалистичен начин ние да подобрим шансовете си за откритие на нова, валидна теория. И той включва ние да измерим дефектите, които се проявяват по време на нашите изследвания. Ако можем да ги обособим, ние бихме били способни да разберем какво по-точно влияние оказват те върху нашия експеримент.
• Друг минус на експериментите е, че в крайна сметка те са водени от хора. И тъй като са водени от хора, е много малко вероятно някой от тях да направи теория, толкова изчерпатална, че да обхване цялото естество на проблема. Затова и тук идва ролята на сливащите се доказателства. Те представляват съвкупност от различните резултати на различните експерименти. Така, чрез наслагване на аргументи, се формира една по-стабилна и валидна представа за даденото явление. Психолозите често разчитат на този принцип, за да оборят утвърдените до момента убеждения на статуквото. С малки стъпчици продължаваме напред! Важно е да се отбележи също, че нуждата от повече опити води и до по-разнообразна методика. Така можем да проверим силните и слабите страни на различните изследователски подходи и да ги синтезираме в една по-издръжлива теория.

 

Едно, но не и единствено

• Връзката между две променливи ни помага да достигнем изводи за начините, по които функционира света (или самите ние). Но в същия момент тя може да ни подведе, карайки ни да мислим, че единствено тя съществува като причина за даденото явление. Напълно валидно е да заключим, че ако А е причина за Б, това не изключва възможността и други фактори да причиняват Б (В→Б, Г→Б, Д→Б, и тн.).
• Нека направим изследване за концентрацията по време на лекции. Хипотезата ни е, че количеството сън, което сме имали предната нощ, ще повлияе на способността ни пълноценно да участваме в занятието. Ако теорията ни се потвърди, извеждаме корелацията "сън→концентрация" и сме щастливи, че сме открили връзка между двете явления. Но това е само един от многото фактори, които биха могли да влияят на концентрацията ни. Напълно е възможно липсата на внимание да се породи и от други неща - разговор с колегите за мача снощи, споделяне на плановете за осми декември, търсенето на най-новата клюка и т.н. Съответно може да заключим, че макар и нашият експеримент да има връзка с истината, той не я разкрива в нейната цялост. Все пак доста студенти се разсейват, но не всеки студент спи по под 5 часа на нощ.
• Казваме това в подкрепа на твърдението, че трудно едно единствено нещо може да обясни толкова сложна материя като човешкото поведение. Имаме нужда от множествена каузалност.