Лекция 5 - Разбиране и запаметяване на изречения

Разбиране на изречения

Ще ви задам един много интересен въпрос и искам да помислите върху него, преди да ви кажа отговора. Въпросът е следния: Когато някой ни говори, ние незабавно дума по дума ли тълкуваме това, което ни се казва, или изчакваме първо да чуем всичко, преди да тълкуваме значението?

Честно казано и аз си мислех, че е второто, но изследванията показват, че е по-скоро първото. Това се случва заради един процес, наречен синтактично разчленяване. Синтактичното разчленяване е съотнасянето на елементите от повърхностната структура на изречението към подходящите езикови категории. Всяка дума се взима поотделно и от тях се построява дървовидна йерархична структура. Дори някоя дума да влезе по-късно в изречението, за нея също се намира място на дървото. Всичко това се извършва несъзнателно. Причината да тълкуваме всичко незабавно, вместо да чакаме края и тогава да си правим заключения е следната → Работната ни памет се натоварва. Макар и на теория да бихме могли да направим по-точна преценка, ако чуем цялото изречение, това би означавало, че трябва да задържим голям брой думи в ума си за известно време. Това ще ни даде точност, но ще изиска от нас доста голям ментален и енергиен ресурс. А мозъкът ни обича да прави всичко друго, само не и да се натоварва излишно.

Други неща, които е важно е да споменем, докато още сме на темата за разбирането на изречения, е че хората доста често тълкуват това, което им се казва/случва сега, спрямо призмата на това, което вече са чули или преживели. Това разбира се може да се случи и в по-леки и в по-тежки форми, като при по-тежките смисълът на казаното сега може доста да се изкриви заради оформените вече у нас упорити интерпретации. В повечето случаи това не е непременно толкова лошо, тъй като хората все пак имат нужда от устойчиви представи (дори и погрешни на моменти), за да могат да оцеляват.

Запаметяване на изречения

Казано генерално, ние хората помним повече смисъла на изреченията, отколкото тяхната стилистика. Някой може някога да ни е казал “Отидох сам самичък до Бургас с колело” и това, което ще запомним ние, е че той е карал колело до Бургас. Може да не запомним буквалния словоред на изказването му, може да пропуснем някоя дума, може да си спомняме да е казал “Бях отишъл до Бургас с колелото” или “Ходих с колело сам до Бургас” (което е различно от оригиналното изречение). Чисто стилистично вероятно няма да запомним изказването на нашия приятел, но ще помним какво е правил.

Разбира се, не е невъзможно да запомним и повърхностната структура на изречението. Това обаче най-често се случва, когато към изречението са включени отношение или емоция (понеже сме много злопаметни). Също може да се случи и когато има нещо по-особено в изречението, в интонацията или в самия говорител, с който водим диалог. Тогава сме способни да запомним неговите думи и дословно. Синтаксисът на изречението е способен да влияе на умозаключенията ни.