Вход Включи се

Лекция 5 - Експериментален дизайн

Та, да си дойдем на думата, как всъщност се прави експеримент?

  • За да ви отговоря на този въпрос, първо трябва да ви кажа какви видове експерименти съществуват. Това е доста сложна тема, но нека започнем от там, че съществуват 2 основни типа експерименти: междугрупови и интрасубектни
  • Каква е разликата между двата? Както обяснихме в предния урок, всеки един експеримент се развива на поне 2 нива - 1 контролно и 1 експериментално. Това означава, че ще трябва да си наберем участници за всяко едно от нивата на експеримента (препоръчително по равен брой за всяко ниво). Ако имаме 4 нива, и за всяко ниво ни трябват по 50 души, това означава, че ще трябва да съберем общо 200 души. Това поражда един много особен (и неинтуитивен) въпрос, над който трябва сериозно да помислим: Може ли един и същи човек да участва в повече от 1 ниво на експеримента?
  • Ако не може, тогава правим междугрупов дизайн. Ако може, тогава правим интрасубектен дизайн.
  • Защо това е важно? - Защото някой може да се направи на хитър (или просто да не съобрази) и да реши да използва едни и същи 50 ИЛ (изследвани лица) за всички 4 фази на експеримента. Това звучи като страхотна идея, но има един проблем. Участието в едно ниво на експеримента често влияе върху поведението ни в друго ниво на експеримента. Давам ви пример. Решили сме да измислим нов начин за бързо смятане (тип ментална аритметика). Наш колега обаче също измисля свой подход, и ние решаваме да тестваме двата типа обучение. За нас това е важно, и по-добрият от двата подхода ще бъде предложен на МОН, които от своя страна да го включат в програмата на учениците (ах тези ученици, какво ги чака само…). Пускаме анкета в интернет и 120 души се записват за нашия експеримент. Вместо да ги разделим в 2 групи от по 60 обаче (и след това да сравним техните резултати), ние с нашия колега решаваме, че участниците първо ще преминат през моя курс на обучение, и едва тогава ще преминат през неговия. Груба грешка. Защото в този случай ние няма как да изолираме резултатите от неговата група, тъй като тя вече е преминала и през моето обучение. Всъщност ние тук въобще нямаме 2 групи, които да сравним, имаме една единствена група, коята е минала през 2 различни обучения. И тъй, може всичко това да е било много забавно, но в крайна сметка резултатите от експеримента за неизползваеми.
  • Нека повторя отново. Ако едно ИЛ не може да участва в повече от едно експериментално ниво, правим междугрупов дизайн. Ако може да участва, правим интрасубектен дизайн.

Какво още трябва да знаем за междугруповите и интрасубектните дизайни?

Междугрупов дизайн :

  • Междугруповият дизайн се дели на 2 основни вида поддизайни. Тук само ще ги споменем, а в следващия урок ще ги разгледаме по-подробно. 
  • Както казахме по-рано, всеки един експеримент се случва на няколко нива, или иначе казано има няколко условия (НП). В зависимост от това колко независими променливи имаме, нашият дизайн ще бъде или еднофакторен или мултифакторен. Еднофакторен означава, че има само една НП, за чието влияние върху ЗП следим, а мултифакторен означава, че има няколко НП, които трябва да премерим. Давам пример, за да е още по-ясно.
  • Еднофакторен дизайн: Децата заспиват по-бързо, ако слушат тиха класическа музика. Тук тихата класическа музика е единствената НП.
  • Мултифакторен дизайн: Децата заспиват по-бързо, ако слушат тиха класическа музика, и спят в стая със сини стени. Тук имаме 2 НП - музиката и цветът, в който са боядисани стените.
    • Стига толкова засега.

Интрасубектен дизайн:

  • Интрасубектният дизайн е създаден с цел още по-добре да се обособи влиянието на НП върху ЗП. Защото когато един и същ човек участва в 2 условия на експеримента, това може да ви даде дори по-точна информация от тази, която бихте придобили от двама различни човека в междугруповия дизайн. Друг очевиден плюс е, че можем да използваме по-малко хора, за да докажем същата хипотеза (и така да спестим средства). Интрасубектните дизайни често се провеждат във формат ABBA (като групата). Това ще рече, че минават през първото ниво, после през второто, после пак през второто, и накрая отново през първото. Оптимален е случаят, в който едно лице може да премине по няколко пъти през всички нива на експеримента (така добиваме най-точна информация). Възможно е да се направи интрасубектен дизайн и с един единствен участник (single case study).

Проблемите пред двата типа дизайни:

  • Междугрупов - тъй като различни лица участват в различните условия на експеримента, най-големият проблем тук е постигането на максимално сходни групи (за да се гарантира вътрешната валидност).  Желателно е например във всяка група да има по 10 мъже и 10 жени, във всяка група да ги има възрастите от 23 до 32г., и тн.
  • Интрасубектен - най-големият проблем тук е така нареченият practice effect, а именно както вече казах, да не би това, че сме участвали в едно ниво на експеримента, да повлияе на начина, по който ще се държим в друго ниво на експеримента.

Обобщение на тази иначе дълга тема:

Има 2 типа дизайни в експериментите. Междугрупов и Интрасубектен. При междугруповия различни лица участват в различните условия на експеримента. При интрасубектния едно и също лице участва във всички възможни условия на експеримента. Ако можем да направим експеримента, така че всяко ИЛ да участва в различни нива на експеримента, правим интрасубектен дизайн. Ако това е невъзможно, правим междугрупов. Повечето експерименти в науката са междугрупови.

Термините от този урок:

  • междугрупов дизайн 
  • интрасубектен дизайн
  • ИЛ - изследвано лице - това са участниците в експеримента
  • ABBA дизайн - интрасубектен дизайн, в който се редуват условия А и В
  • Small N дизайн - интрасубектен дизайн с малко хора
  • Large N дизайн - интрасубектен дизайн с повечко хора
  • Single Case Study -  интрасубектен дизайн с един единствен човек