Лекция 4 - Умствен речник и лексикален достъп

Умствен речник

Умственият речник е като обикновения речник 📔, само че в нашия ум. Всъщност самите ние сме създали писмените и електронните речници по подобие на това как организираме нещата в главата си. Всяка дума в речника е записана само с най-важната съпътстваща я информация, за да може така по-лесно да бъде обособена. В речника например пишем как звучи думата, как се изписва думата, каква част на речта е, и тн. В главата ни същата тази информация отново е на лице.

Продължавайки нататък, всяка дума, която записваме в главата си, има 2 значения - понятийно и референтно. Хайде да започнем с понятийното.

Понятийното значение на думата ни показва какво означава тя, когато е съпоставена с всички останали думи. Това означава, че всяка дума има уникална дефиниция, която да я отличава от останалите. Посредством дефиницията, можем да определим и кои са синонимите и антонимите на дадената дума. Можем също така да кажем и към коя категория /подкатегория от думи принадлежи нашата дума. Ако думата ни е “дакел”, то тя принадлежи към категория “кучета”, или към още по-общата категория “животни”. Освен с логичната си категория, нашата дума може да предизвика и асоциативни реакции с думи, с които често върви в комплект. Например думата “куче” може да се асоциира с думите “кокал”, “разходка” и “котка”.

Референтното значение на думата ни показва как тя изглежда в реалния свят. С други думи референто значение на думата може да бъде “образа” в главата ни, който си представяме, когато чуем дадената дума. Думата става референтна също и когато я използваме. Ние можем да направим това и буквално, и преносно, и така да предадем различен вид информация. Например фразата “Ахх ти, куче мръсно” може да има едно буквално значение, но като че ли по-често се използва в преносен смисъл в ежедневното ни общуване :д

Как са подредени думите в умствения ни речник?

Нашият мозък работи като асоциативна машина, и типовете асоциации в него са най-различни. Има асоциации по смисъл (куче-кокал), асоциации по честота на срещане (куче-котка), асоциации по лични преживявания (куче-страх), асоциации с моторни действия (куче-бягство), и тн. Всяка една дума бива свързана с друга дума, защото това ни помага да я разберем по-добре. От това можем да заключим, че всички думи съществуват в една гигантска обща мрежа, която има йерархичен характер.

Йерархията на думите в мозъка ни се изобразява по различен начин. Много е важно например каква е връзката между думите. В психолингвистиката думите могат да бъдат свързани или по категории (таксономично) или по свойства (атрибутивно). Пример за категория е “бозайници”, пример за свойство е “подскача на 2 крака”.

Друга важна особеност при йерархиите е, че информация, която би могла да бъде съхранена на повече от едно място, ще бъде съхранена само в най-високия възел от йерархията. Например ние знаем, че думата “животно” включва в себе си следните качества → диша, яде, спи, расте, размножава се. И това важи за всяко едно животно. Следователно, когато срещнем дума от категория “животни”, например “канарче”, няма нужда да казваме “канарчето диша, яде, спи, расте и се размножава”. Просто казваме “канарчето е животно” и спираме дотам! Цялата друга информация вече ни е известна.

Нещо, което също влияе на йерархията в мозъка ни, е това колко пъти сме се натъкнали на дадена комбинация от думи. Колкото по-типични и често срещани са дадени комбинации, толкова по-бързо можем да достигнем до тях в ума си. Например когато чуем “канарче”, ние инстинктивно казваме “канарчето може да лети”. Въпреки че има качества, които са далеч по-общи за животните като цяло (например “канарчето може да диша” или “канарчето може да яде”), ние се спираме на асоциацията с летене, тъй тя е далеч по-често активирана в нашия ум.

Тук е важно да споменем и така наречения “priming effect” (“семантично активиране” на български), който гласи следното: “Това, което си видял сега (например дума) може да повлияе на това колко бързо и колко лесно ще реагираш, ако по-късно отново срещнеш същата дума, или подобна на нея.” Ако се досещате от предния урок, в който учихме за обработката на информация, “обработването отгоре-надолу означава, че всяка предварителна информация, която имаме, ще влияе на по-нататъшната ни преценка”.

Лексикален достъп

Лексикален достъп буквално означава “извличане на информация за думите в главата ни; активиране на значението на думите в главата ни”.

Значението на тези думи може да се активира по много начини - визуално, слухово, а също и чрез други думи. Както говорихме вече, ефект има и честотата на срещане на думите, а към нея можем да добавим и други особености на езика като сложност на представките и наставките на дадена дума, и двусмислие на думата (“син” като дете, или “син” като синьо).

За да достигнем до лексикалния си достъп, трябва да се случат 2 неща. Първото е да засечем думата и да активираме различните нейни значения в главата си. Второто ни действие е да изберем (често несъзнателно) подходящото значение на тази дума, в зависимост от контекста, в който се намираме. Когато доминиращото значение на думата съвпада с насочващия го контекст, се активира само това значение. Когато обаче една дума е използвана във второстепенното си значение, на човек му е необходимо малко повече време да я извлече от умствения си речник.