Лекция 4 - Състояния на съзнанието

Какво разбираме под състояния на съзнанието?

Когато говорим за съзнание, често си го представяме като нещо стабилно и еднородно – или сме съзнателни, или не сме. В действителност обаче съзнанието не е едно-единствено състояние, а динамичен спектър от състояния, които се различават по степен на будност, контрол, яснота и съдържание на преживяванията.

Състоянията на съзнанието описват различните начини, по които преживяваме себе си и света. Те се влияят от биологични ритми, физиологични процеси, фармакологични вещества, психологически и социални фактори.

Какви са основните нива на будност?

Един от най-базисните начини за разграничаване на състоянията на съзнанието е посредством нивото на будност. Будността варира от дълбок сън и кома до пълна будност и силна възбуда.

В ежедневието често преминаваме през различни нива – например през сутрешната сънливост, следобедният спад в концентрацията или повишената бдителност при стресова ситуация. Когато сме в съзнание, имаме усещане за себе си и тялото си, а когато спим - не - тогава имаме спад на физическата активност и сетивната осъзнатост. Тези промени не са случайни, а са резултат от взаимодействието между циркадните ритми и хомеостатичните механизми за сън.

Какво представляват циркадните ритми?

Циркадните ритми са приблизително 24-часови биологични цикли (за разлика от инфрадните¹ и ултрадните²), които регулират съня и бодърстването, телесната температура, хормоналната секреция и редица други физиологични процеси. Основният ни „биологичен часовник“ пък се намира в супрахиазматичното ядро на хипоталамуса. Това ядро позволява на вътрешния ни часовник да се синхронизира с външния свят.

Светлината също играе ключова роля за синхронизирането на тези ритми. Именно затова излагането ни на светлина вечер – например от екрани – може да затрудни заспиването. Обратно, сутрешната слънчева светлина подпомага поддържането на стабилен ритъм между сън и бодърстване.

Каква е структурата и функцията на съня?

Сънят не е хомогенно състояние, а се състои от няколко ясно разграничими фази. Най-общо той се разделя на не-REM и REM сън. Не-REM сънят включва няколко етапа, които се характеризират с постепенно забавяне на мозъчната активност (варирайки от най-лек до най-дълбок етап и обратно, с един цикъл около 90 минути).

REM сънят, известен още като парадоксален сън (защото мозъкът ни работи както при будно състояние, но тялото спи), се отличава с висока мозъчна активност, бързи движения на очите и мускулна атония (обездвижване). Именно в тази фаза се появяват най-ярките и емоционално наситени сънища. Новородените прекарват 50% съня си в тази фаза и този процент намалява с възрастта. Това вероятно е свързано с функцията на REM-съня да стимулира растежа на нервната тъкан.

Отвъд това нашият мозък постоянно сменя честота на вълните, с които работи, в зависимост от състоянието, в което се намира. Когато сме будни, той работи с бета вълни, когато си почиваме - с алфа, когато сме леко заспали - тета, а когато сме дълбоко заспали - делта.

Въпреки че прекарваме около една трета от живота си в сън, неговата функция дълго време е била загадка. Съвременните изследвания показват, че сънят е от съществено значение за възстановяването на организма, имунната система и емоционалната регулация. Особено важно е значението на съня и за паметта и ученето. По време на сън се осъществява консолидация на спомените – процес, при който новата информация се стабилизира и интегрира с вече съществуващите знания.

Сънищата пък са едни от най-интригуващите феномени на съзнанието. Те представляват субективни преживявания, които включват образи, мисли и емоции и се появяват най-често по време на REM съня.

Различните теории за сънищата предлагат различни обяснения – от психоаналитичните интерпретации на Юнг и Фройд до съвременните невронаучни модели, според които сънищата са страничен продукт от мозъчната активност по време на сън.

Какво е лишаването от сън и какви са неговите ефекти?

Лишаването от сън има сериозни последствия върху когнитивното функциониране. Дори една безсънна нощ може да доведе до нарушено внимание, по-бавни реакции и влошена памет.

Сред известните сънни разстройства можем да намерим инсомнията, характеризираща се с трудно заспиване и с често събуждане през нощта. Поражда се от пътувания в различни часови зони и работа на различни смени (първо дневна, после нощна).

При хронична липса на сън се повишава рискът от емоционални разстройства, соматични заболявания и инциденти. Класически пример са микросънищата – кратки епизоди на загуба на съзнателен контрол, които могат да бъдат изключително опасни, особено при шофиране.

Какво представляват изменените състояния на съзнанието?

Изменените състояния на съзнанието се характеризират със значителни промени във възприятието, мисленето, емоциите и чувството за себе си. Те могат да възникнат спонтанно, чрез медитация, хипноза или в резултат на употреба на психоактивни вещества.

В тези състояния обичайният контрол върху вниманието и мисловните процеси може да бъде намален, а субективният опит – силно променен.

Пример за такива състояния са фантазиите, бляновете и унесеността. Те представляват леки изменени състояния на съзнанието, които повечето хора преживяват многократно през деня. Характеризират се с временно отдръпване на вниманието от външната среда и насочването му към вътрешни образи, мисли и сценарии.

Унесеността често се появява при рутинни дейности – например когато шофираме по познат маршрут и изведнъж осъзнаем, че не помним последните няколко километра. В този момент поведението ни се управлява от автоматизирани процеси, докато съзнанието е заето с вътрешни мисли.

Бляновете и фантазиите могат да изпълняват важни психологически функции. Те подпомагат планирането на бъдещето, регулацията на емоциите и творческото мислене. Въпреки че те често се възприемат като „разсейване“, изследванията показват, че умерената унесеност не е патологична и може дори да бъде адаптивна.

Невронаучните изследвания свързват тези състояния с активност на т.нар. мрежа по подразбиране (default mode network) – система от мозъчни области, които се активират, когато не сме фокусирани върху конкретна външна задача, а умът ни просто „скита“.

Хипнозата пък представлява състояние на фокусирано внимание и повишена внушаемост. За разлика от популярните митове, хипнотизираният човек не губи контрол и не действа против волята си. Хипнозата често намира приложение и в клиничната практика – например за контрол на болката, тревожността и някои психосоматични симптоми. Ефектите ѝ обаче зависят силно от това колко сме внушаеми.

Психоактивните вещества променят съзнанието, като въздействат върху невротрансмитерните системи в мозъка. Стимулантите³ повишават бдителността и енергията, депресантите⁴ я потискат, а халюциногените⁵ водят до дълбоки промени във възприятието и мисленето.

Макар някои вещества да имат терапевтичен потенциал, употребата им крие сериозни рискове, особено при липса на контрол и медицински надзор.

Какво е общото заключение за състоянията на съзнанието?

Състоянията на съзнанието показват, че психичният ни живот е изключително пластичен и чувствителен към вътрешни и външни влияния. Съзнанието не е фиксирано състояние, а динамичен процес, който непрекъснато се променя.

Разбирането на тези състояния има не само теоретично, но и практическо значение – от подобряване на ученето и психичното здраве до по-добро разбиране на границите и възможностите на човешкия ум.

Бележки:

¹ Инфрадни ритми - по-дълги от 24 часа, пр. менструален цикъл

² Ултрадни ритми - по-къси от 24 часа, пр. пулс

³ Стимуланти - кофеин, никотин, амфетамини, кокаин

⁴ Депресанти - алкохолът, диазепам опиоиди (морфин, хероин)

⁵ Халюциногени - LSD, кетамин, псилоцибин (магически гъби)