Лекция 4 - Изследване на случай

Изследването на случаи

За да се задълбочим в темата трябва да изясним какво представлява изследването на случаи. Накратко това е анализирането на един човек или на много малка група от хора изключително детайлно. Такъв тип изследвания са особено полезни в ранните етапи на дадени проблеми, при които е необходимо по-интензивно проучване. Може да си го представим като стреляне с автомат в мъгла. Ако стреляме в една точка много пъти, то има шанс да уцелим скритата от нас мишена, но не е особено голям (тъй като може да не е там, където ние гърмим). От друга страна обаче, ако се опитаме да стреляме напосоки, изведнъж шансът ни да нацелим целта драстично се увеличава. А чуем ли веднъж удар по мишената, ние вече ще знаем къде по-стремглаво да насочим мунициите си.
Нека сега да разделим тази агресивна аналогия на 2 части:

I част – стрелянето на сляпо до улучване на мишената – формирането на хипотеза е един от фундаментите на експерименталната психология. Тя помага на експериментатора да формира валидна теория без да се нуждае от прекалено много време, пари и друг тип ресурси. Затова колкото по-бързо достигнем до нещо, което можем да тестваме, толкова по-добре.

II част – След като хипотезата вече е формирана е нужно да бъде тествана. Изследването на случай вече не ни върши работа, тъй като външната валидност не може да се потвърди поради малкия брой на участниците в изследването. За да се доразвие нашата теория, тя трябва да може да се обобщи за по-голям процент от населението. Фройд и неговата психоанализа например пропускат тази важна стъпка, и въпреки че аналитичните му умения са на ниво, дупките в приложението на неговата теория са очебийни.

Свидетелските разкази и защо от тях полза няма?

Ако някой ви каже, че да консумирате по 3 кисели млека на ден, с висока масленост, ще подобри умението ви да шофирате, вие ще му повярвате ли? Освен ако не сте като мен, отговорът най-вероятно ще бъде не. Благодарение на липсата ни на доверие към подобни измишльотини и наличието ни на дългогодишни познания относно диетите, ние можем спокойно да отречем това твърдение. Но какво пък ако в действителност има някакъв ефект при консумацията на такова количество мляко? Дори действително да откриете подобна закономерност у някого, не се бързайте да се удивлявате. Причината за това е по-вероятно да се крие у неговото собствено внушение по въпроса, отколкото у една новоустроена храносмилателна система. Защото дори самото вярване по дадени въпроси, е възможно да предизвика промени в поведението. В психологията това се нарича плацебо ефект.
Оттук идва и хлабавата валидност на свидетелските показания. В действителност доста от съвременни терапии включват и плацебо практики, и поради тази причина е трудно да се заключи дали самата терапия е била в основата на лечението, или пък внушаемостта на клиента. Плацебо ефектът се появява винаги, когато пациентът е подложен на терапия, независимо дали самата тя е ефективна. Съответно, ако голяма група от хора бъде „излекувана“ от тази терапия, ние няма как от техните показания да разберем дали психологията прогресира като наука.
Вредата на свидетелските разкази за жалост не свършва до тук. Тяхното влияние може да въздигне теориите на псевдонауки като астрология, биоритми и четене на таро карти, което макар и привидно безобидно, може да доведе до непредвими последици. Освен загубата на време, може да възникнат и доста сериозни проблеми поради наличието на невалидна информация. Представете си например, че Фантастико започне да рекламира Кока-Кола с 80% повече захар, която е подобрила зъбната хигиена на двама души. Това би могло сериозно да увеличи продажбите на напитката, и още по-сериозно да увеличи опашките пред кабинетите на стоматолозите. Това не е много смешно, както не и смешно вярването на някои родители, че задължителните детски ваксини водят до аутизъм.