Лекция 3 - Съзнанието

Какво представлява съзнанието?

В най-общ смисъл съзнанието е състояние, в което сме будни и осъзнаваме както външния свят, така и вътрешните си преживявания – мисли, спомени, емоции, усещания. Съзнанието може да се разглежда и като будно състояние, в което активно преработваме информация и контролираме събитията. От гледна точка на невронауката, съзнанието е психологическият еквивалент на определени модели мозъчна активност. На какви по-точно обаче, все още не се знае.

Какви видове съзнание разграничаваме?

Наблюдаващото съзнание → отнася се до способността ни да размишляваме върху собствените си мисли (метакогниция). Например, когато осъзнаем, че дадена стратегия за учене не работи и решим да я сменим, ние използваме именно наблюдаващото съзнание.
Самосъзнание → включва общото ни знание за нас самите – представите ни за нашата идентичност и качества.
Феноменологично съзнание → субективните ни преживявания – какво е „да усещаме“, „да мислим“, „да желаем нещо”.
Съзнанието-достъп → ментални репрезентации, които са под директния контрол на речта, разсъжденията и действията – например мисъл, която можем веднага да изкажем или да използваме, за да вземем решение.

Как се изследва съзнанието?

Изследването на съзнанието е трудно, защото то е субективно по своята същност. Един от основните методи са самоотчетите, при които участниците описват собствените си преживявания. Те са полезни за феноменологичното съзнание, но имат сериозни други ограничения.

Затова психолозите използват и обективни методи като задачи с принудителен избор, измерване на увереността в отговорите, а също и невроизобразяващи методи – електроенцефалография и функционален ЯМР. 

Какви са основните теории за съзнанието?

Теория за глобалното работно пространство → съзнанието възниква, когато информацията достигне до ограничено пространство (черна дъска) и оттам се разпростре към различни когнитивни системи. Колкото повече системи споделят тази информация, толкова по-съзнателно става преживяването.
Теория за интегрираната информация → колкото повече информация е споделена между различните компоненти, толкова по-високо е нивото на съзнание. Може да направим аналогия с цифров фотоапарат - отделните пиксели улавят светлина, но без връзка между тях не може да се получи цялостно изображение.
Теория за повтарящата се преработка → съзнанието възниква, когато информацията не просто се движи напред по сетивните пътища, а се обработва и повторно чрез рекурентни (повтарящи се) връзки между мозъчните зони.

Въпреки интензивните изследвания, нито една от теориите няма достатъчна емпирична подкрепа. Една добра теория за съзнанието трябва да обяснява широк спектър от явления и не само да посочва кои мозъчни области участват, но и защо именно те са свързани със съзнателното преживяване.

На дневен ред стои и още един неотговорен въпрос – защо изобщо имаме съзнателни преживявания? Съзнанието консумира енергия и време, а на пръв поглед не предлага очевидни еволюционни ползи. Някои автори предполагат, че основната му функция е контролът върху поведението, докато други подчертават ролята му за социалната комуникация и координация.

Имаме ли съзнателен достъп до собствените си когнитивни процеси?

Твърди се, че нямаме пряк достъп до самите когнитивни процеси, а само до техните резултати. Когато решаваме задача, в съзнанието ни се появява отговор, но не и детайлният път, по който сме стигнали до него. Често можем да дадем обяснение защо сме действали по даден начин, но то рядко ще отчита всички фактори от процеса.

Много съвременни изследвания показват, че голяма част от когнитивната преработка протича несъзнавано. Това не означава, че Фройд е бил напълно прав, но показва, че несъзнаваните процеси са адаптивни и работят в синхрон със съзнателните, а не в постоянен конфликт с тях. Чисто еволюционно, много несъзнавани процеси са възникнали преди съзнаваните, и имайки предвид какъв разход на време и енергия са съзнаваните процеси, е добре, че много неща ставам скришом от нас.

Емблематични експерименти като “ефектът Флорида”¹ и „Професор Прайминг“² предполагат, че несъзнавани стимули могат да влияят на поведението ни. По-късни опити за репликация обаче не успяват да потвърдят тези резултати, което води до криза на репликациите³ в социалната психология.

Какво е връзката между съзнанието и свободната воля?

Мозъчната активност, свързана с действие, може да предшества съзнателното усещане за решение (активността в моторната кора може да настъпи 5.5 секунди преди осъзнаването на самото решение). Това поражда въпроса дали съзнанието изобщо „взема решения“, или просто ги регистрира.

Въпреки това, съзнанието може да играе наблюдаваща и коригираща роля – своеобразна „аварийна спирачка“, която ни позволява да спрем или променим действие, за което вече е задействан автоматичен процес. Именно заради това носим отговорност за действията си.

Също така съзнателната преработка позволява по-добра интеграция на информацията, по-трайно учене и по-гъвкаво поведение. В крайна сметка, съзнанието може да не е основният двигател на поведението ни, но остава ключов механизъм за интеграция, контрол и разбиране на собствения ни опит.

Бележки:

¹ Ефект Флорида - участници трябва да подреждат думи и когато им дадат думи, свързани с възрастни хора (сив, плешив, стар, сбръчкан), участниците започват да ходят по-бавно след края на експеримента

² Професор Прайминг - на група хора показват думи, свързани с интелигентност (пр. професор), а на друга думи, свързани с вандалство (пр. хулиган); след това им дават тест и първата група има по-добро когнитивно представяне

³ Криза на репликациите - системен проблем в науката, при който редица известни психологически изследвания не могат да бъдат възпроизведени със същите резултати при повторни експерименти