Лекция 3 - Психологически механизми

Умствени модели

Съществуват най-разнообразни теории за това как функционира нашият ум. Днес ще разгледаме най-популярните от тях.

1. Умът като КОМПЮТЪР

Един от най-широко разпространените модели за устройството на умът е “компютърният модел”. Какво означава това? Ами умът, точно по подобие на устройствата, с които си служим ежедневно, може да обработва символи, да запаметява картини, и да бъде програмиран по различни начини.

Както компютърът може да има различни видове памет, така и умът също има различни типове памет. Първата такава е сетивната памет. Тя засича случващото се около нас (чрез слух, зрение, обоняние). Втория тип памет е кратковременната (или както е РАМ при компютъра). Тя се представя чрез нашето съзнание и информацията, която можем да задържим в него, докато вършим дадена задача. Третият тип памет, както може би се досещате, е дълговременната памет, където са по-трайно настанени всички наши знания, умения, и убеждения.

2. Умът е като МОЗЪК

Според тази теория нашият ум се свежда до нашия мозък (физическия орган). Това означава, че всичките ни мисли и чувства са просто куп свързани неврони, които общуват помежду си. Тук на пиедестал е поставена и думата конекционизъм, което означава паралелна преработка на информация и на умствени процеси (тоест едновременно се случват най-различни неща в нашия мозък).

3. Умът въплътен и повлиян от ТЯЛОТО

Според тази теория нашето познание е въплътено → повлияни сме от средата си; от тялото си; и нашите сензорни и моторни процеси влияят върху мислите ни. Възможностите ни за възприятие си взаимодействат с физическите характеристики на обектите от външния свят. Това значи ли обаче, че използваме винаги сетивни и моторни действия за да разберем дадено нещо или дадена дума? Отговорът е по-скоро не.

Как обработваме информацията от езика?

Освен различните модели, които науката ни предлага за разшифроване на нашия ум, има и редица различни тълкувания за това как обработваме информация. Тук ще разгледаме някои от тях.

1. Първият сблъсък е относно това дали преработваме информацията Серийно или Паралелно. Серийно ще рече, че първо обработваме Инфо А, след това Инфо Б, след това Инфо С, и така нататък. От едното следва другото. При паралелното обработване тези 3 сегмента информация ще бъдат обработени успоредно (едновременно).

2. Вторият сблъсък се състои в това дали обработваме информацията Отгоре-Надолу или Отдолу-Нагоре. Ако е отдолу-нагоре, това значи, че поетапно изграждаме своите представи. Започваме от нищото, строим основи, и постепенно се придвижваме нагоре. Ако обаче обработваме отгоре-надолу, това означава, че всяка предварителна информация, която имаме, ще влияе на по-нататъшната ни преценка.

3. Третия спор е относно това дали обработваме информацията Автоматично или Контролирано. В единият случай нямаме никакъв съзнателен достъп над процеса, в другия имаме. Най-добрата теория, до която са достигнали учените, е че нещата по-скоро съществуват в един голям спектър от контрол. Напълно новата и непозната информация се контролира по-съзнателно, и впоследствие се автоватизира (като при карането на колело например).

4. И последно, учените се интересуват от това дали обработваме различните типове информация (думи, картини) с различни модули (мозъчни системи) или всичко отива на едно място, където се подлага на обработка посредством по-общи принципи. (модуларно vs немодуларно обработване)

Като цяло, учените са разделени на 2 лагера. Едните смятат, че езикът се преработва серийно, контролирано, отгоре-надолу и немодуларно. Другите пък мислят че всичко това става паралелно, автоматично, отдолу-нагоре и модуларно.