Лекция 3 - Операционализъм vs Есенциализъм

Защо есенциализмът не подпомага прогреса на науките?

В основата си есенциализмът представлява стремеж да се правят стабилни и недвусмислени теории и обяснения на явленията. Последователите на есенциализма отричат всяка една дефиниция, която не е окончателна за даденото явление. На първо четене това звучи като разумно решение, но научният подход поддържа доста контрастна представа за това как е редно да се използват термините. Науките се основават на идеята, че не съдържат в себе си върховен отговор, който да не може да бъде оспорен. Възможността за грешка е част от ядрото на познанието и елиминирайки всяка изникнала неточност,науката се доближава по-близо до истината. Вярата, че едно познание е върховно, създава един затворен кръг, в който подобрения или нови предложения не са допустими, тъй като вече е достигната „неоспоримата истина“.
Следователно подобряването на концепциите идва след взаимодействието на опита с теорията, а не преди това. Едно понятие никога не е фиксирано и във всеки един момент подлежи на промяна или дори на цялостно отхвърляне. В психологията термини като "интелигентност, памет, внимание" (и още много други) са навлезли с различни първоначални дефиниции и индикатори за техните проявления, но с времето малко или много са били модифицирани чрез помощта на емпиричните данни и съпътсващите ги в областта понятия.

Операционализмът и неговата роля в науката

Операционализмът е доста прост като функция. Целта му е да обвърже различни наблюдаеми събития, измерими с теорията на дадена наука. По този начин теорията на един учен може да бъде репликирана и от други учени. Ето ви един пример, за да разберете какво искам да кажа. Вместо да борави с бегли обяснения за дефиниции като страх, ярост или притеснение, ученият ги конкретизира. Например притеснението може да се измери с брой потропвания на крака или пък с отвъртането на погледа. Дори дефиницията на самия термин да не е изшлайфана до милиметър, е важно да се предаде смисъл чрез наблюдаеми факти.
Тук идва и сложната част, а именно изборът на това какви точно действия / измерими величини да съответстват на дадената концепция. Дали човек наистина е притеснен, ако потропва с крак, или просто е хиперактивен? Дали човек наистина е ядосан, ако стиска юмрук, или просто проявява решителност чрез това си действие? Подобни въпроси изискват доста подробен анализ на събитията. Внимателният подбор на емпирични данни е ключов за операционализирането на термините, с които ще боравим.
Освен от всичко това една операционална дефиниция се нуждае и от надеждност и валидност. Надеждност означава да измерим едно и също нещо няколко пъти и то да ни покаже едни и същи резултати. Например, ако мерим килограмите си на електронен кантар и получим резултати 70кг, 69кг, 68кг, можем да заключим, че щом при различните измервания кантарът показва сходни стойности, той може да бъде надежден. Но ако си вземем кантар от "Тему" и при първото ни мерене видим стойност 80кг, а при второто ни мерене 63кг, то лесно можем да заключим, че този кантар не става за нищо и трябва да го изхвърлим.
Да преминем към валидността. Валидност означава ние да сме сигурни, че даденият инструмент (кантарът) измерва това, което трябва да бъде измерено (нашите килограми). Не бихме използвали кантар, за да измерим нечия скорост. Интересуваме се точно от величината, която се съдържа в нашата теория и от нищо друго. Разбира се, както може и да се досетите, доста по-лесно е да открием интструмент, който измерва теглото, отколкото такъв, който измерва по-абстрактни понятия като „интелигентност“.

Операционалните дефиниции и психологията

Една от основните пречки пред психологията е мирогледът „аз си знам“. Когато някой каже, че разбира какво се има предвид под думата агресия, той доста по-често прави асоциация със собствения си опит и преживявания, и доста по-рядко се обляга на дефинициите от речника.
- Направете си експеримент и вие самите опитайте да обясните думите: комфортно, опасно, неморално, нечовешко.
Дори да идват от един и същи човек, отговорите почти винаги е гарантирано да варират в някаква степен. Понякога е възможно дори и човекът да не е способен да изкаже твърде прецизно обяснение за даден термин, тъй като мозъкът ни работи по-лесно с асоциации, и по-трудно с точни изречения.
Проблемът с мирогледа "аз си знам", е че превръща всички термини в субективни и съответно невъзможни за приложение в експерименталните науки. Едно от възможните решения е измислянето на нови термини, които съдържат в себе си част от изследваните теории в психологията. Такива термини са например „дисонанс“ и „кодиране“, можете да ги проверите допълнително.
Друга спънка пред психологията са вижданията на общата маса. Да го кажем по прост начин: когато хората зададат точен въпрос, искат да им се даде точен отговор. Е да, но животът не е чак толкова прост, особено пък когато става дума за човешкото поведение и психика. Есенциалистката нагласа е породена от желанието на човек да има отговорите на всички въпроси пред себе си и да е сигурен, че няма да бъде подведен някъде по пътя. Психологията обаче не работи така.