Лекция 3 - Никомахова Етика, на Аристотел

• Основната идея на Никомахова Етика е да се целим в най-висшето благо на живота → евдемонията (сливане между душата и заобикалящата я реалност).

• Никомахова Етика е книга, анализираща различните типове блага в нашия живот - удоволствията, почитта от другите, постигането на зададените от нас цели, и много други. Всички тези блага обаче не са равнопоставени. Според Аристотел има неща, към които се стремим, защото те биха ни отвели към други, по-добри неща. Но съществуват и дейности, които ние извършваме заради самите дейности. Именно вторият тип поведение може да ни отведе до съвършеното благо - щастието.

• В Никомахова Етика Аристотел се опитва да разбере какъв е първоизточникът на всички наши действия, постъпки и решения. Опитва се да разбере и защо се е получило така, че в по-голямата част от човешката история ние да сме правили избори, които не само да ни тласкат напред физически, ами и да подпомогнат душевното ни развитие.
• Според авторът главното нещо, което определя един човек, са неговите действия. Именно те разкриват най-ясно каква е природата му. И ако започнем да наблюдаваме много съсредоточено един човек, бързо ще разберем, че голяма част от неговите дейности са насочени към това той да изпита позитивна емоция - било то чрез плътско удоволствие, поставянето и постигането на цели, или принос към общото благо. Без значение под каква форма обаче, Аристотел определя стремежа към доброто като основна цел на човека.
• Но щом доброто е цел на човека, следва да се запитаме → Кое е най-висшето добро? И следователно, коя е най-висшата цел? Според Аристотел това е непрестанният стремеж към щастието. Всички ние преследваме щастието в някаква степен и всички наши добродетели служат на щастието. Как обаче достигаме до него? И достигаме ли до него изобщо? Отговорите на това се крият в книга 1 от Никомахова Етика.
• Най-напред нека разграничим щастието на 2 основни вида - практичното щастие и евдемонията. Първото е свързано с добиването на материални блага, престиж и задоволяването на физическите ни потребности. Вторият вид, този утоляващ жаждата на душата ни, е самоцелният вид щастие. Преследваме го, залагайки на действията, подкрепени от нашите добродетели. Това ще рече да действаме мъдро, справедливо, с мярка и в полза на обществото. Да се стремим към себеактуализация и да постъпваме правилно поради правилните причини. Тук крайната цел е самото щастие, всичко останало е само допълнителна награда.
• Когато започнем да преследваме този начин на живот, ние навлизаме в арете (от гръцки - добродетел; морално превъзходство). Започваме да се грижим за себе си и за своето общество. Душата ни достига до умозрение за върховното щастие, и ставаме много по-съзерцателни за чудесата на Космоса.
• Що се отнася до самата душа, в книги 2 и 3 от Никомахова Етика тя бива разделенена на 3 компонента. Те са страст, способност и качество, като за качества се считат добродетелите на душата. За бъдат извикани напред добродетелите, човек трябва да намери баланс между двата основни порока - недостига и излишъка, използвайки своя разум, като е много по-вероятно да сгреши, отколкото да постъпи правилно.
• Осъзнатите действия на човек са това, което изгражда неговите добродетели. А страстта използваме по подобие на гориво, за да достигнем доброто като състояние на душата. Този процес е дълъг и съпътстван от много грешки, но накрая целта си заслужава.

+ важни уточнения по темата

• Аристотел говори както за постигането на щастие от всеки един индивид, така и за това какво прави общността, за да подпомогне целия този процес. Според него именно политиката се грижи за това да предразположи отделния гражданин, като му изгради предпоставки за преследване на щастието.
• Между Аристотел и Платон има основна разлика по въпроса за материалните блага. Докато за Платон всяко нещо съществува в идеален вид, и всичко, което ние виждаме, е просто сянка на прототипа му, за Аристотел всичко материално е истински съществуващо, различно и уникално.
• Добродетелта е както ключова в преследването на щастие, така и умение, което всъщност се придобива. Щастието не е просто дар, а цел, която наистина можем да си поставим и да достигнем.
• Според Аристотел няма как да си щастлив, ако не те спохожда и външна сполука - грозен си, нямаш приятели, нямаш деца и тн.