Лекция 2 - Норми, продължение

В предния урок говорихме за несъзнателната част от нашето поведение в обществото - навиците, които сме формирали; правилата, които сме се научили да спазваме; и всички онези жестове и традиции, които сме усвоили, за да функционираме максимално плавно на групово ниво. Повечето от тези неща ние извършваме, без изобщо да се чудим, и без да вкарваме твърде много мисъл и анализ при всяко едно от нашите действия. 

Само че, не всяка ситуация може да бъде разрешена интуитивно, залагайки на най-очакваното поведение. В определени моменти, за да бъде спазена нормата в обществото, трябва да положим активни усилия.

Воля 

Идеята за волята, като източник на морала, е една от най-обсъжданите теми през 19-ти век, и е преминала през мислите на бележити философи като Кант и Ницше. Според тях човешката способност да избираме ни отличава от всички останали същества на планетата, и ни позволява да подтиснем инстинктите си с цел достигането на по-висше добро (обратното би ни довело до пагубни последици). 

Нормирането е процес, който включва в себе си налагането на нашата воля над нещо, което ни се съпротивлява (например емоциите ни). Всъщност самите норми са плод именно на налагането на нашата воля над нещата, които ни се струват неправилни, нередни, отклонение от онова, което сме свикнали да виждаме.

Ключов фактор при нормирането е, че го извършваме доброволно. Базираме го ценности, общи и индивидуални, а не на лична изгода и облагодетелстване (каквито например са целите на правото). Волевият избор е свързан с поемането на отговорност. Докато правистите търсят начини да придобиват, моралът търси ограничения.

Всъщност, добре е да кажем, че нормата, като действие, е нещо, което се извършва заради самото действие. То е безкористно, универсално и ценно само по себе си. Моралът е продукт на свободната ни воля.

Морал

Искрено ви казвам, отегчих се да пиша това. Но пък така ми се открива страхотната възможност да тествам своя морал и да избера максимално доброто действие.

Та така, откъде идва моралът? Със сигурност, за да имаме морал, както вече казахме, на нас ни е нужна свобода. Разбира се, тази свобода трябва да бъде вкарана в някакви рамки, иначе по нищо няма да се различава от произволните действия на нашите животински събратя.

Вкарването на свободата в рамки означава изграждането на добро възпитание и приучаването към вежливост. Естествено, нито възпитанието, нито вежливостта са финалните форми на морала, те по-скоро го предхождат. Истинският морал не се случва по принуда, а когато усещаме, че на света му трябва малко повече обич (тук се изказах доста романтично). В тази връзка, моралът всъщност е предпоставка за любовта :))

Моралът означава да се откажеш от нещо в името на друго по-добро. Да отстъпиш седалката си в автобуса, да замениш болен колега на работа, или пък да споделиш своите знания със студентите от първи курс.