Лекция 2 - Фалшифицируем

Как да проверим теорията си?

• Ще започнем тази лекция с допълнителното разискване на една от трите основни черти на легитимните науки, а именно изследването на емпирично разрешими проблеми. Освен че не трябва да се гонят крайно философски и абстрактни въпроси, има още една черта, която трябва да присъства в нашата научна теория - възможността нейните прогнози да се окажат погрешни.
• Пример за лоша теория: Купуваме си прясно мляко от супермаркета. Казваме си, че млякото е хубаво, само ако има висок процент на масленост, независимо какво е марката. Ако пък стане така, че млякото с по-висок процент да има неприятен вкус, твърдим, че то непременно е развалено.
• Очеизвадната грешка в тази теория е, че ние елиминираме всякаква възможност теорията ни да се критикува. В нея се съдържа обяснението какво става, ако работи, но не се допуска сценарий, в който да не работи. Това означава, че нашата теория е нефалшифицируема.
• Фалшифицируемостта е критерий, предложен от философа – Карл Попър. Неговото определение гласи, че една теория, за да бъде истинска и полезна, трябва да прави прогнози, които имат риска да са погрешни. По този начин, ако се окажат неверни, теорията може да се промени или да се захвърли напълно, с цел да се доближим до истината.

 

Леко отклонение – какво всъщност представлява една „теория“?

• Теорията се опитва да обясни или да прогнозира дадено явление. От нея произлизат и по-конкретните хипотези, които да тестваме при направата на експеримент.
• Теорията не е просто догадка, а опит за обяснение, подкрепено от наличните данни. При липса на противоречивост в теорията тя може да се верифицира до степен, в която да бъде използваема в научните сфери.
• Учените обикновено се стараят да създават теории, чрез които да обяснят света отвъд границите на познатото ни в момента. За да постигнат подобно нещо разбира се, те често стъпват върху вече установените си теории, които са били многократно подкрепяни от научните им изследвания.

 

Фройдовата обърквация

• Психоанализата на Фройд определено е повлияла на немалък брой от неговите последователи, които упорито са се опитвали да доразвият теориите му. Проблемът с това е, че неговата теория е като един затворен кръг, който няма как да доведе психологията до по-нататъшен прогрес. Причина за това е, че тя обяснява събитията постфактум (след като вече са се случили), без да прави опит да прогнозира или да тества своите теории, преди въпросните събития да са се получили. Колкото вълнуващо и вълшебно да звучи ровенето в миналото и в странните ситуации от живота обаче, се получава едно твърде голямо разпиляване и липса на конкретика, неприсъщи на една научна дейност.