Лекция 10 - Случайности

Адаптация прецаквация

Човешката склонност да търсим обяснение зад всичко, което правим и наблюдаваме, е едновременно благословия и проклятие. Чрез тази склонност ние преработваме информация и формираме знание за околната ни среда. Минусът на тази наша черта е, че работи 24/7. Дори и когато няма особена полза от нея. Ние се нуждаем от нея, за да изградим последователна представа за света, в който живеем.
Докато слушаме плейлиста си в Спотифай например, за 20-ти пореден път, у нас може да се породи усещането, че платформата всеки път пуска едни и същи първи 5-6 песни. Това в действителност не е така, но въпреки това видиш ли ние смятаме, че Спотифай ни върти номера. Подобни ситуации могат само да ни подскажат как като хора ние понякога имаме трудности да мислим математически, и по-конкретно в сферата на вероятностите.
Произволността е ключова част от науки като физика, генетика, дори и в природата наблюдаваме произволност. Една жена невинаги забременява, дори когато партньорът ѝ използва презерватив, но това не означава, че е невъзможно, просто е слабо вероятно.
Често нашият ум се опитва да приведе своите безсмислени теории върху ситуациите на живота. Важно е обаче да осъзнаем, че случайността също играе своята, и че тя не е конспиративна теория, а величина, която понастоящем няма как да измерим или контролираме.

Една голяма илюзия

Вярването, че две събития, случили се по едно и също време, имат нещо общо помежду си, също може да се окаже погрешно. Точно както при примера от Лекция 5, в който споменахме, че Тейлър Суифт влияе върху употребата на изкопаеми горива във Вирджинските острови. Това явление се нарича още илюзорна корелация и редовно се проявява в изграждането на представа ни за света. В повечето случаи това не води до сериозни проблеми, но трябва да бъдем внимателни, иначе може да си докараме сериозни главоболия. Това че колата ни се е развалила, не означава, че шансът ни да останем с партньора си е спаднал, и това че мандарините, които се продават в магазина, са пред изтичане, не означава, че ще повръщаме, ако ги изядем.
Тенденцията да въвеждаме ред във всичко вероятно се корени в нашия дълбок страх от хаоса и непознатото. Това поражда илюзията, че можем да контролираме неща, които са далеч от нашия обсег. Колкото и да сме добри в хвърлянето на зар, не можем да преценим със сигурност кое число ще се падне и дори и да познаем, е абсурдно да твърдим, че това се дължи на нашите „професионални“ умения.

Психологията и как я засяга случайността

Ако имаме тенденцията да обясняваме всичко, което ни се случва, какво остава за психологията и човешкото държание? Търсенето на мънички улики за всеки един аспект от нашето поведение като че ли ни е вградено действие. Това действие е доста силно и определено влияе на мотивацията ни, но при заблудена употреба може да доведе до редица погрешни заключения. Към всички обективни фактори трябва да добавим и ролята на случайността, и да признаем пред себе си, че без нея не можем да знаем цялата истина.
Съвпаденията също често са причина да се заблуждаваме относно привидната систематичност на дадени явленяе. Ако кажа, че ще завали сняг на 31-ви октомври и в действителност завали, дали това ще ме направи медиум, или просто изведнъж времето ще застудее и ще достигне минусови температури? Ще ви издам тайната: аз съм нормално човешко и нямам екстрасензорни умения, просто съм извадил късмет със своето предсказание.

Приемете грешката, за да намалите грешката

Присъствието на грешки в нашите изследвания не бива да ни обезсърчава, а напротив. Те са стъпка напред, стъпка към по-точни данни, които да приложим в нашата сфера. Нека вземем за пример 2 лампи, зелена и червена. Зелената е програмирана да светва през 20% от времето, а червената през 80% от времето. Всичко се случва на произволен принцип. Ако тръгнем да налучкваме едно след друго кое ще се падне, може да забележим, че червената светлина се появява по-често и съответно е логично да залагаме по-често на нея. Това ще ни доведе до високи резултати, но пак няма да е оптималната опция. В действителност най-добрият подход ще бъде всеки път да залагаме на червено и да приемем възможността да грешим през 20% от времето. Този тип действия всъщност се прилага в доста сфери на науката и подпомага съставянето на по-точни представи за явленията, които ни заобикалят.
Друго нещо, на което искам да обърна внимание, е използването на извадки за определяне на ефекта от дадено явление върху цялото (или хайде почти цялото) население. Този термин се нарича още статистическа прогноза и чрез него се предвижда резултата от нещо върху по-голяма група от хора. Пример за това са негативните ефекти на енергийните напитки. Ако 70% от хората, които прекомерно ги консумират, са с повишен пулс и се намират в опасност за живота си, то можем да заключим, че тези напитки са вредни в прекомерени количества. Макар и твърдението ни да не засяга 100% от населението, сме склонни да заложим главата си, че мнозинството от хора няма да има късмета да издържи подобно напрежение върху сърцето си. Още по-точна прогноза ще можем да получим, ако обвържем извадката си със сходни като проблематика характеристики. Ако към консумацията на енергийни напитки добавим и редовно недоспиване, липса на физическа активност, недостиг на витамин D, всички тези фактори ще наклонят везните към опасност за здравословното състояние на индивида. Впоследствие вече приложението на статистическата ни прогноза може да бъде много широко: от бизнес и маркетинг, до криминология и медицина.
Клиничните психолози обаче не са на мнение, че статистическата прогноза е най-релевантният метод за изследване на лица. Според тях е възможно да се правят точни предвиждания за състоянието на конкретни лица, без да е нужно да се минава през групова прогноза. Това се нарича клинична прогноза и тя пряко се противопоставя на статистическите методи, които използваме редовно в науките. Идеята е, че „опитните“ психолози премахват нуждата от статистическа съпоставка за изграждане на прогноза.
Този метод уви е опроверган по 2 начина:

Дори при наличието на повече информация от тази при статистическия подход, клиничната прогноза не успява да запълни дупката от липсващата съпоставка с други лица.
„Прозрението“, че могат да правят по-точни прогнози от статистическите, заслепява психолозите и създава предпоставки за повече грешки, просто защото те не приемат възможността да има грешки в техните собствени изследвания.

Статистиката е ключова характеристика на психологическите изследвания и не бива да бъде пренебрегвана, независимо от това колко уверени се чувстваме в себе си. Несигурността в обяснението ни на човешкото поведение е предпоставка да използваме подобни извадки с цел да увеличим шансовете си да достигнем по-валидни заключения :) 🐱‍👤