Лекция 1 - Въведение в когнитивната психология
Какво е когнитивна психология?
Когнитивната психология е дялът от психологията, който изследва умствените процеси и ни показва как хората преработват информация от външния свят. Това включва неща като възприятие, памет, мислене, разсъждаване, вземане на решения и решаване на проблеми. Накратко казано, когнитивната психология се опитва да отговори на въпроса “какво се случва в главата ни”, докато се държим по определен начин.
Когнитивните процеси не са нещо абстрактно или откъснато от реалността – те присъстват във всяка наша дейност. Използваме ги всеки път, когато опитваме да си спомним нещо, всеки път когато изолираме шума от улицата, за да си говорим с приятел, или всеки път когато се концентрираме над пътната обстановка, шофирайки. Дори едно наглед просто действие, като това какво да кажем в дадена ситуация, изисква сложна координация между множество когнитивни процеси.
Какви са корените на когнитивната психология?
Още в началото на нашата история се оформят два противоположни възгледа за произхода на знанието.
Рационализмът, представен най-ясно от Рене Декарт, твърди, че източникът на знанието са разумът и логическите аргументи. Според този възглед човешкият ум разполага с вродени структури, които му позволяват да достига до истини чрез мислене.
Емпиризмът, свързан с Джон Лок, заема коренно противоположната позиция – знанието произтича от опита и от събирането на информация. Според този възглед теориите трябва да бъдат здраво „закотвени“ в реалността и наблюдението.
Философът Имануел Кант предлага синтез между тези две позиции. Той твърди, че добрите психологически изследвания търсят баланс между рационализма и емпиризма – между теорията и практикта. Именно този баланс по-късно се превръща в основен принцип на когнитивната психология.
Какво става по-нататък?
Преди когнитивната психология да се оформи като самостоятелно направление, редица психологически школи допринасят за нейното развитие.
Вундт дава началото на експерименталната психология с първата психологическа лаборатория.
Структурализмът на Тичнър анализира простите елементи на съзнанието.
Функционализмът на Уилям Джеймс се фокусира върху психичните процеси и адаптивността им.
Асоциационизмът на Павлов показва връзката между стимул и реакция.
Гещалтпсихологията доказва, че психичните процеси не могат да бъдат разбрани чрез разлагане на елементи, тъй като цялото е повече от сумата на частите си.
Накрая идва и бихейвиоризмът, който силно доминира психологията в началото на 20-ти век. Според него науката трябва да се занимава единствено с наблюдаемото поведение (тъй като това е най-лесно), а вътрешните умствени процеси са ненужни и недостъпни за научно изследване.
Например бихевиористите твърдят, че децата учат език чрез подражание на своите родители. Вербалното им поведение се разглежда просто като заучено поведение. Проблемът е, че този подход не може да обясни много реални и сложни феномени. Например, децата често създават изречения, които никога не са чували преди. Те разбират и използват сложни граматични структури, без да са били изрично научавани.
Точно тук идва и повратната точка.
Ученият Ноам Чомски показва, че езикът не може да бъде обяснен чрез линейна верига от асоциации (чуваме → възпроизвеждаме). Той установява, че съществуват вродени когнитивни структури, благодарение на които можем да усвоим граматиката на даден език и после да започнем да го използваме като свой.
Какво е когнитивната революция?
През 50/60-те години на 20-ти век се случва т.нар. когнитивна революция. Психолозите възобновяват интереса си към вътрешните умствени процеси, като запазват строгата научна методология. Бихейвиоризмът се оказва недостатъчен за обяснение и предсказване на сложните когнитивни явления, и това води до нуждата от нова наука - когнитивната психология.
Развитието на лингвистиката, компютърната техника и инженерството изискват нови модели за мислене. Пример за това е дизайнът на самолетните кабини. Множество катастрофи се оказват резултат не от технически дефекти, а от начина, по който човек взаимодейства с машината (съответно трябва да разберем как мисли човекът и да напаснем машината към неговите нужди).
Така се ражда и информационната теория. Според нея хората са системи, които записват, съхраняват и извличат информация (точно по подобие на компютри). Умствените процеси протичат поетапно и всяка стъпка отнема време.
Експериментите на Стърнбърг например показват, че колкото повече числа трябва да запомни човек, толкова повече време му отнема това и толкова повече грешки прави. Това може да се сравни и с начина, по който търсим контакт в телефонния си указател – колкото повече са контактите, толкова повече време ще ги проверяваме един по един, докато намерим търсения.
Какви са ограниченията на информационния подход?
Въпреки успехите си, информационният подход среща критики. Изследванията не откриват конкретен “централен процесор” в мозъка, който да отговаря за психичните ни функции, а връзките с невробиологичните структури често липсват.
Това води до развитието на конекционизма, според който мозъкът работи с паралелна преработка на информацията. Умствените процеси не се случват на едно място, а възникват при взаимодействието на различни мозъчни възли.
Какво са въплътено и ситуирано познание?
Алтернативата на компютърната метафора е идеята за въплътено познание. Според нея дори най-абстрактните форми на мислене са свързани с телесния опит и нашата моторика.
Също така познанието не съществува изолирано, а е тясно свързано с контекста, в който се намираме (ситуарано познание). Това означава, че човешката мисловна дейност не може да бъде напълно симулирана от компютър, защото тя е неразривно свързана с тялото и средата.
Какви методи за изследване използва когнитивната психология?
Контролиран лабораторен експеримент - позволява правенето на причинно-следствени заключения, като се измерват точност и време на реакция
Самоотчет - предоставя интроспективна информация (човек сам споделя какво е преживяването му), но често има ограничения и не е твърде надежден
Изследване на отделен случай - дава детайлни данни за отделните индивиди, но не позволява да се правят обобщения за други хора
Натуралистични наблюдения и компютърни симулации - позволяват изследване на познанието в реални и симулирани среди.
Къде стои когнитивната психология днес?
Днес когнитивната психология е част от по-широкото поле на когнитивната наука, която включва невронаука, изкуствен интелект, философия и лингвистика. Тя продължава да развива модели на човешкия ум, като съчетава теоретични идеи и емпирични данни. Когнитивната психология е едно от най-динамичните и влиятелни направления в съвременната психология.
Сред основните ѝ въпроси са противопоставянето между среда и генетика, рационално и емпирично, умствени структури и умствени процеси.
Ключова идея е, че теорията и данните трябва да се допълват взаимно. Познанието може и да е адаптивно, но не винаги води до оптимални решения. Когнитивните процеси взаимодействат помежду си и с емоционални и мотивационни фактори, което налага използването на разнообразни научни методи.