Лекция 1 - Норми

Чудили ли сте се защо не се избиваме помежду си? Аз лично си задавам този въпрос доста често. При положение, че у нас лесно се пораждат негативни чувства, дразним се от всяко второ нещо и от всеки първи човек, и постоянно превъртаме в главата си как поставяме някого на мястото му, би било напълно естествено да предположим, че ще бъдем в непрестанна вражда. Реалността обаче е друга. Въпреки вродените си пориви към агресия, нашата цивилизация е решила да заложи на сътрудничество и спазването на общи правила, колкото се може по-често. Причините за това са много и те определено не се изчерпват до предмета на Етиката, но в този раздел ние ще използваме именно нея като отправна точка на нашите разсъждения.

Нравствена нормативност

Когато чуем думата “нрав”, ние обикновено мислим за нея в единствено число → “Кристина има много лют нрав. Нравът на Виктор пък е много спокоен.” В етиката обаче, аз искам да разгледам тази дума откъм множественото ѝ число. Защото при него тя има малко по-различно значение. Под “нрав” в множествено число се има предвид нравът на обществото. Защото в обществото личностните характеристики, макар и важни, остават на заден план, докато повече внимание се обръща на обичаите, традициите, социалните правила и навиците.

Нека започнем оттам какво представляват навиците в обществото. Това са всички онези действия, които хората извършват, за да съжителстват с останалите от тяхното обкръжение. Когато бъдат поставени сред хора в подобни обстоятелства, у всички членове на групата се формират доста сходни навици. 

Нека отбележим, че навиците не са същото като обичаите. Защото навиците са индивидуални действия, а за обичаите са ни необходими и други хора. Поздравът на улицата например (махането с ръка) е типичен обичай в нашето общество. Пример за навик пък е да изхвърляме боклука си в метални кофи вместо на улицата (не важи за живеещите в Студентски Град).

Обичаят също така има вградено специфично значение, той предава някакъв смисъл, когато бива извършен. Използва се най-вече за улеснение в общуването, тъй като някои неща могат да бъдат доста по-лесни показани, отколкото изказани.

От обичаите съвсем естествено се раждат и традициите, които представляват силно организирана форма на действие, често с по-дълбок от обичайния смисъл. Обичаите и традициите имат за цел да открият онова, което свързва хората, и да ги подтикнат към добронамереност един спрямо друг. Именно затова и те се считат за “върховния изравнител” в общуването.

Социалните правила от своя страна включват всички онези действия, които са се повтаряли достатъчно дълго във времето, че да ги приемем за неразделна част от ежедневното ни функциониране. Те ни подтикват към конформизъм, чиято цел не е да ограничи индивида в себеизразяването му, а да се погрижи за това той да не се отклони твърде много от групата (по вреден за него или за групата начин).

Казвайки всичко това, искам да ви върна към първия абзац, в който споменах, че ще разгледаме думата “нрав” в множествено число. Е, сега може би е време да ви кажа, че именно от нея се ражда и думата “нравственост”, още срещана в речника и като “морал”. Думата “нравственост” буквално означава “съвкупност от нормите за поведение в обществото”. Тя съчетава всички онези правила, навици, обичаи и традиции, за които говорихме. Оттам идва и изразът нравствена нормативност.

Значение на обичаите

Освен да улесняват общуването, за какво всъщност са ни традиции и обичаи? Не можем ли просто машинално да повтаряме едни и същи действия, и да живеем един до друг, а един със друг? Ами, не може. Символите, които предаваме чрез на пръв поглед безсмислените си действия, всъщност са доста по-съществени, отколкото предполагаме. 

Да вземем за пример гореспоменатото помахване с ръка. То е един от най-употребяваните жестове в нашето ежедневие, и обикновено се придружава от думите “Здрасти, кво стаа’?” или пък “Здравей, как си?”. Тези изрази често се критикуват заради липса на искрена заинтересованост в тях. Казваме си “той изобщо не се интересува от това как се чувствам аз, пита ме само от куртоазия.” Подобни твърдения обаче са верни само наполовина.

Причината да се поздравяваме и да си разменяме бързи въпроси всъщност е нашият начин да проверим дали всичко е наред, и дали всичко е в норма. Защото ако не е, (и това вече е от истинско значение), ние биваме извадени от типичния си начин на съществуване и се налага да се мобилизираме поради непознатата ситуация. 

Наличието на поздрав се счита за отдаване на внимание към другия, а липсата му - за обида. Когато обичайният поздрав не се състои, ние знаем, че нещо не е наред.

Обичаите са полезни точно поради това, че вкарват предвидимост в общуването. Дори и когато се налага да общуваме с напълно непознати за нас лица. Защото ако трябваше да гадаем всеки следващ ход на нашия събеседник, ние определено щяхме да се побъркаме.

Традиционност vs Модерност 

Традициите имат важна роля в обществото. Тяхната цел е да го поддържат единно, приканвайки го към общи ритуали, колкото се може по-редовно. Разбира се, традициите доста са се променили през годините, но само откъм форма. Тяхната същност се е запазила и смисълът им е бил предаден.

При традициите, миналото винаги е по-важно от бъдещето и общността винаги е по-важна от индивида. Това е така, тъй като основната идея тук е да бъде запазена целостта на групата и това, което сме видели, че работи, да бъде продължено.

Разбира се, това е консервативна идея, и тя има само поддържаща функция. Ако пожелаем да водим по-добър живот обаче, традиционализмът може да ни се стори доста ограничаващ. Именно поради това тук на помощ ни се притичва модерността.

При модерния тип мислене най-доброто винаги предстои и бива проектирано в бъдещето. Традиционализмът предава добродетели като героизъм, мъдрост, грижа и спокойствие, докато при модерността най-значима е активността на човека в преследване на по-доброто “утре”. Модерният човек търси трансформацията.

Може би ще решите, че традиционното и модерното мислене са в непрестанна вражда, но това не е така. Това, което някога е било модерно, с течение на времето се е превърнало в това, което сега наричаме традиционно. Всеки креативен акт, повторен достатъчно много пъти, се е трансформирал в правилата и нормите, на които служим и днес.