Първи етап на развитието - Доверие срещу Недоверие
Първите месеци от живота на едно дете изглеждат сравнително прости. Бебето спи, плаче, храни се и постепенно започва да реагира на случващото се около него. Зад тази привидна простота обаче се случва и нещо изключително важно. Защото именно в този момент се полага една от най-дълбоките основи на човешката личност.
Според Ерик Ериксън първият етап от психосоциалното развитие е конфликтът между доверие и недоверие. Той се развива приблизително през първата година от живота и определя начина, по който детето започва да възприема света.
Основният въпрос на този етап е много прост, но и изключително фундаментален: Светът безопасно място ли е?
Как започва всичко? (първите преживявания на бебето)
Когато се роди, бебето попада в напълно нова среда. Всичко за него е непознато – звуците, светлината, температурата, усещанията (дори и кислорода). Единственото, на което то може да разчита, е грижата на възрастните около него. То е напълно зависимо от тях.
Бебето няма думи, с които да изрази нуждите си. Неговият начин да комуникира е чрез плач, движения и изражения. Всеки път когато изпитва глад, дискомфорт, студ или страх, то сигнализира на хората около себе си.
Отговорът на възрастния в този момент е изключително важен. Ако някой го вземе на ръце, нахрани го, успокои го и реагира на неговия сигнал, постепенно в психиката на детето се оформя усещането: „Когато имам нужда, някой откликва.“
Така започва да се изгражда базисното доверие.
Какво означава базисно доверие?
Базисното доверие не е съзнателна мисъл. Бебето не си казва: „О, яко, светът е безопасен.“ То просто започва да го преживява като такъв.
Когато нуждите му се посрещат сравнително последователно и с грижа, детето развива вътрешно усещане за сигурност. То започва да се отпуска, да изследва света около себе си и да реагира по-спокойно на нови ситуации. Доверието му се проявява в много малки, но значими поведения:
- бебето се успокоява, когато види родителя/родителите си
- по-лесно заспива
- започва да се усмихва и да търси контакт
- постепенно проявява любопитство към средата
Тези реакции са знак, че детето започва да възприема света като предвидим и подкрепящ :)
Кога се формира недоверие?
Преди да обясним как може нещата да отидат на зле в този етап, е важно да подчертаем нещо много съществено – никой родител не може да реагира перфектно всеки път. Това не е и необходимо. Ериксън говори за достатъчно добра грижа, а не за съвършена.
Проблемът възниква единствено тогава, когато средата е силно непредсказуема или емоционално студена. Ако бебето остава дълго време без отклик, ако неговите сигнали системно се игнорират или ако контактът е механичен и без емоционална топлина, постепенно то може да изгради друго усещане: „Когато имам нужда, никой не идва.“
Това преживяване може да постави основите на базисно недоверие към света.
За да онагледя казаното, ще ви дам един прост пример - представете си следните две ситуации:
В първата бебето плаче през нощта. Родителят го взима на ръце, говори му спокойно, проверява дали е гладно или му е студено. След известно време детето се успокоява.
Във втората ситуация плачът остава без отговор. Бебето плаче дълго време, преди някой изобщо да реагира, при това с топлина.
В първия случай детето постепенно научава, че светът откликва.
Във втория случай то може да започне да възприема света като несигурен и непредвидим (ако ситуацията се повтори многократно, разбира се, отведнъж трудно би му се формирала травма)
Защо този етап е толкова важен?
Ами най-вече защото служи като връзки с всички следващи етапи от развитието. Първата година от живота създава основата за начина, по който човек ще възприема отношенията си с другите. Когато базисното доверие е развито, след това човек по-лесно изгражда близки отношения, приема подкрепа от другите, доверява се на себе си и се чувства относително сигурен в света.
Това не означава, че такъв човек никога няма да изпитва страх или несигурност. Но вътрешната му отправна точка ще бъде различна.
Как недоверието може да се прояви по-късно?
Когато базисното недоверие е по-силно, това понякога се проявява в зряла възраст по различни начини. Трудно успяваме да разчитаме на другите, изпитваме постоянна тревожност в отношенията си, страх ни е от изоставяне, често сме подозрителни, и като цяло преживяваме света като опасно място.
Разбира се, човешката психика е сложна и нито един етап не определя съдбата ни напълно. Но ранните преживявания могат да създадат дълбоки вътрешни модели, които по-късно да повтаряме и да прехвърляме върху начина, по който мислим, чувстваме и изграждаме връзки.
Доверие не означава наивност
Интересното е, че здравото развитие на този етап не означава пълна липса на недоверие. Всъщност и двете страни на конфликта са силно необходими.
Детето трябва да развие достатъчно доверие, за да се чувства сигурно, но и известна доза предпазливост, която по-късно ще му помогне да се ориентира в сложността на света. Затова Ериксън не говори за пълна победа на едната страна, а за баланс, при който доверието здравословно да доминира. Когато това се случи, у детето се формира се добродетелта "надежда" (всеки етап ни дарява със своя уникална добродетел, когато се разреши правилно).
Надеждата е основното убеждение, че дори когато нещата са трудни, нуждите ти могат да бъдат удовлетворени и светът може да ти помогне. И това не е просто оптимизъм, а дълбоко вкоренено чувство за сигурност, което човек носи през целия си живот.
Връщайки се на доверието, трябва да кажем, че изграждането му не изисква кой знае какви сложни техники. То се случва чрез ежедневни, на пръв поглед обикновени действия:
- когато родителят реагира на плача
- когато говори спокойно на детето
- когато го държи на ръце
- когато се усмихва и установява контакт с детето
Тези малки моменти постепенно изграждат едно много голямо вътрешно усещане и убеждение: че светът може да бъде място, в което и ние принадлежим.
Като цяло първият етап от теорията на Ерик Ериксън изглежда прост – доверие срещу недоверие. Но зад тази проста формулировка стои една от най-фундаменталните задачи на човешкото развитие. През първата година от живота си детето не само се учи да се храни и да се движи. То започва да изгражда и първото си усещане за света. И понякога именно в тези тихи, но изпълнени със значение моменти – когато едно бебе е взето на ръце и е успокоено – започва да се изгражда основата на човешкото доверие.