Лекция 1 - Биологичните основи на поведението

Какво представлява биологичната психология?

Всеки от нас се е питал по какъв точно начин възникват нашите мисли, чувства и преживявания. Кои механизми задвижват реакциите на тялото ни, когато сме изплашени или когато сме спокойни? Как успяваме да запаметяваме нова информация или да извършваме различни дейности в ежедневието ни, без дори да се замисляме - като например да шофираме по добре познатия ни път до работа, да завържем обувките си или да изпълним поредица от действия, които сме повтаряли стотици пъти?

На пръв поглед тези процеси изглеждат напълно различни. Едни принадлежат към света на мислите и чувствата, а други на движението и телесните реакции. Всъщност зад тях стои една изключително сложна система, в която мозъкът, нервната система, тялото и средата непрекъснато си взаимодействат.

Интересно е как организмът ни успява чрез физични и химични процеси да създава и регулира явленията, които преживяваме като мисли, емоции, спомени, желания и решения. Например един електрически импулс, който преминава през нервната клетка, сам по себе си изглежда като прост биологичен процес. Но когато милиарди неврони взаимодействат помежду си чрез сложни мрежи, от това взаимодействие могат да възникнат възприятието ни за света, способността ни да учим, да обичаме, да се страхуваме, да планираме бъдещето си и дори да разсъждаваме върху собствените си мисли.

И точно на това ниво възниква и един от най-големите въпроси пред биологичната психология: как от биологичната активност на мозъка възниква психичният живот?

Важно е да се отбележи, че нашият организъм не просто реагира на случващото се около нас. Той непрекъснато събира информация, сравнява я с предишния ни опит, оценява потенциалните опасности и възможности, и подготвя тялото ни за действие. В този смисъл едно травмиращо преживяване от миналото може да остави трайни следи в начина, по който нервната ни система реагира в настоящето. Точно затова понякога тялото ни реагира още преди съзнателно да сме осмислили какво се случва. Сърцето ни започва да бие по-бързо, мускулите ни се свиват, дишането ни се променя, вниманието ни се насочва към потенциалната заплаха. Тези реакции не са случайни. Те са част от сложните механизми за оцеляване, формирали се в продължение на милиони години еволюция. Служили са за това да предпазват тялото ни от животозастрашаващи ситуации, като например бягство от хищник.

Но днес, подобна система може да се активира и в ситуации, които не представляват непосредствена физическа опасност. Съвременният човек рядко се изправя пред необходимостта да бяга от хищник, но нервната му система продължава да притежава същите древни механизми за откриване и реагиране на заплаха. Понякога източникът на опасността може да бъде социална ситуация, болезнен спомен, несигурност за бъдещето или дори собствените му мисли.

За нервната система не е необходимо заплахата да бъде физически видима, за да предизвика съответната физиологична реакция. Именно затова можем да усетим напрежение в тялото си, ускорен пулс или промяна в дишането, дори когато непосредствената опасност се намира единствено в нашите мисли или очаквания.

Това доказва, че „тялото помни“, и че преживяванията ни могат да оставят трайни следи в нервната ни система и да променят начина, по който тя реагира и обработва бъдещия ни живот.

„Травмираните хора често са като затворници в собственото си тяло. Те се борят с невидим враг, който непрекъснато ги атакува отвътре.“ – Бесел ван дер Колк

Ключът за затворническата килия, в която излежаваме присъдата на травматичния си опит, е разбирането за механизмите, които ни държат там. Когато опознаем тялото си, можем да бъдем освободени и от ограниченията на ума си.

И именно на това ниво е пресечната точка между биологията и психологията. На това ниво са и отговорите, които могат да променят очертанията на живота ни - от затвора на психиката към свободата на тялото. Тази свързаност обяснява, че зад една емоция стои не само субективното усещане, а една сложна система от мозъчни структури, нервни импулси, невротрансмитери, хормони и реакции. Зад един спомен стои не просто информация, която се съхранява в определена зона на мозъка, а динамичната активност и свързаност на невронните мрежи.

Следователно, за да разберем човешкото поведение, не е достатъчно да изследваме в какви условия възниква то и в какви граници се простира, а е важно да търсим отговор на това кои механизми го провокират и какъв е самият биологичен път на телесна реакция.

Това е отправната точка на биологичната психология - науката, която се опитва да разбере как мозъкът и останалата част от организма участват във възникването на психичните процеси и поведението. Тя ни отвежда от сферата на видимото - нашите действия, реакции и преживявания - към невидимите механизми, които ги правят възможни. Нейното познаване задейства психичните и телесните ни механизми за справяне и възстановяване.

„Възстановяването от травма изисква да се научим отново да се чувстваме в собственото си тяло и да забелязваме телесните си усещания без страх.“ – ван дер Колк

А за да разберем повече как да забелязваме и да разбираме телесните си усещания и какво стои зад тези механизми, най-напред трябва да се върнем назад във времето, до всички моменти, в които за първи път възникват въпроси за произхода на мисълта, чувствата и съзнанието и как те са свързани с тялото.

Това са първите крачки, които предлагам да направим заедно към задълбоченото изучаване на биологичната психология. Готови ли сте да бъдете изумени от възможностите, които се крият в собственото ви тяло?