Втори етап на развитието - Автономия срещу Срам

След първата година на живота детето започва да се променя бързо. То вече не е пасивното бебе, което основно спи и плаче. Сега постепенно започва да пълзи, да ходи, да посяга към предмети, и да опитва нови действия.

Именно тук се намира и вторият етап от психосоциалната теория на Ерик Ериксън – конфликтът между автономията и срама (и съмнението). Този период обхваща приблизително възрастта между 18 месеца и 3 години.

Основният въпрос, който стои пред детето, вече не е „Безопасен ли е светът?“, а „Мога ли сам?“.

Първите опити за самостоятелност

Около втората година детето започва да усеща, че вече може да влияе на света около себе си. То може да хване лъжицата, да отвори шкафа, да си избере играчка, и да каже „не“.

Точно в този период се появява и добре познатата на родителите фраза: „Аз сам!“ 

Това не е просто инат, а израз на едно дълбоко психологическо развитие. Детето започва да осъзнава себе си като отделна личност със собствени желания и възможности. То иска да пробва да се храни само, да се облича само, да си избира играчките само, и изобщо самостоятелно да изследва пространството около себе си.

Разбира се, тези опити често са несръчни. Лъжицата пада, дрехите се обличат наопаки, чашата се разлива. Но именно чрез тези опити детето започва да изгражда усещането, че вече може да действа самостоятелно.

Как се изгражда автономията?

Автономията се формира, когато възрастните позволяват на детето да опитва и да греши.

Това не означава да го оставим на произвола и да му позволим пълна липса на граници. Напротив – детето се нуждае от ясна рамка и мерки за безопасност. Но в рамките на тази сигурност то трябва да има възможност и да упражнява своята независимост (колко добре прозвуча само това).

Например:
Двегодишно дете се опитва да се обуе само. Процесът е бавен и не винаги успешен. Тук родителят има избор – или набързо да направи всичко вместо детето си, или да му даде време и да се изпълни с търпение. При втория вариант детето ще получи така важното послание: „Можеш да опиташ. Аз съм тук, но и ти можеш.“

По този начин постепенно се изгражда автономията.

Кога се появяват срамът и съмнението?

Проблемът възниква, когато опитите на детето за самостоятелност са или постоянно критикувани или често прекъсвани.

Ако детето непрекъснато чува: „Не го прави така.“ / „Ще счупиш нещо.“ / „Остави, ти не можеш.“ / или ако грешките му често са посрещани с подигравка или раздразнение, постепенно у него може да се формира и друго чувство.

Вместо увереност, детето започва да усеща срам и съмнение в собствените си способности. Срамът тук не е просто моментно неудобство. Той е усещането, че „има нещо нередно в мен“, и че моите опити са неподходящи или глупави.

Малките ситуации

Много от ключовите моменти на този етап се случват в наглед напълно обикновени ситуации.

Например:
Дете се опитва да сипе вода в чаша. Разлива малко.
Ако реакцията е спокойна – „Няма проблем, ще избършем“ – детето продължава да експериментира.
Ако реакцията е рязка – „Виж какво направи! Не пипай!“ – детето започва да се колебае дали изобщо трябва да опитва.

Точно в такива малки моменти се оформя вътрешното усещане за собствена компетентност.

Добродетелта на този етап – волята

Според Ерик Ериксън успешното преминаване през този етап води до развитието на важната личностна добродетел – волята.

Волята в този контекст не означава упоритост. Тя представлява вътрешната способност човек да бъде постоянен и да действа целенасочено, въпреки трудностите или ограниченията.

Когато детето има възможност да упражнява своята автономия, постепенно се изгражда усещането: „Мога да направя избор и да го следвам.“ Тази вътрешна сила по-късно помага на човека да взема решения, да поема отговорност, да отстоява себе си и да продължава да действа, дори когато среща трудности.

С други думи, волята е психологическата основа на самостоятелността.

Важно е също така да споменем, че този етап не започва „от нулата“. Той се надгражда върху предходния етап от развитието – доверие срещу недоверие. Ако през първата година детето е изградило базисното усещане, че светът е сравнително безопасен и че възрастните откликват на неговите нужди, то ще се чувства много по-смело да изследва и да опитва нови неща. Доверието създава психологическата основа, върху която може да се развие автономията. Ако обаче детето е преживяло силно недоверие, неговите опити за самостоятелност могат да бъдат съпроводени с повече тревожност и колебание.

Как може този етап да ви се отрази по-късно през живота?

Начинът, по който човек преминава през този период, може да се отрази върху много аспекти от живота му.

Когато автономията е развита, човек по-лесно взима решения, проявява инициативност, вярва в способностите си и изобщо способността си да се справя, и често поема лична отговорност.

Когато обаче срамът и съмнението са по-силни, това може да се прояви чрез редовно колебание при вземане на решения, страх от грешки, зависимост от чуждото одобрение, и разбира се усещането, че „не е достатъчно способен“.

Естествено, както и при всички други етапи, развитието не е окончателно фиксирано. Човек може да изгради увереност и автономия и по-късно през живота си (просто на 3 е най-подходящото време да го направи).

Балансът между свободата и границите

Един от най-важните уроци на този етап е, че детето има нужда едновременно от свобода и от структура. Прекалената строгост може да доведе до срам и до страх от грешки. Но пък пълната липса на граници може също да навреди, създавайки объркване и несигурност.

Затова най-здравословната среда е тази, в която детето получава пространство да опитва, но и ясни рамки, които го предпазват.

В заключение етапът "автономия срещу срам" е моментът, в който детето започва да открива собствената си независимост. Това е времето, когато се появява първото истинско усещане за „Аз мога“. В ежедневните си опити да се обуе, да се нахрани, да избира и да изследва света, се изгражда нещо много по-дълбоко от практическо умение – изгражда се вътрешната воля и чувството за компетентност на човека.

И именно в тези ранни години се поставя основата на бъдещата самостоятелност – способността да поемем посока в живота си и да вървим по нея със собствените си сили.