Раз-два-три: Смърт, достойнство и кожени обувки

1 история от мен:

Живял някога в Древен Рим (и това е истинска история) конник на име Пастор. Той бил добър войник, и имал син, който на свой ред бил дори още по-добър войник. По една или друга причина обаче, синът на Пастор бил обвинен в престъпление от римския император Калигула и изпратен в затвора. Пастор, убеден в невинността на своето дете, опитал да оспори присъдата. Това обаче разгневило императора и за назидание той наредил момчето веднага да бъде екзекутирано.

Жестокостта, за жалост, не приключила дотам. За да накаже още повече Пастор за дързостта му, императорът го поканил на вечеря още в същия ден, в който убил синът му. Там, той и подчинените му прекарали няколко часа в пиене и веселба, и усилено подигравали Пастор какъв глупак е и как синът му е мъртъв заради него. Противно на всякаква логика обаче, бившият конник не изрекъл нито дума тази вечер. Не се разгневил, не се оплакал. Изял спокойно храната си, изкачал "празненството" да завърши, и си отишъл у дома. Как е възможно в момент като този, когато си загубил всичко и изпитваш единствено болка, да запазиш такова самообладание?

Отговорът всъщност е доста прост. И той определно не е, че Пастор бил безразличен дивак или мекушав самарянин. Не. Причината да запази хладнокръвието си, е фактът, че той имал още един син. Семейство, за което да се грижи. Именно поради тази причина той не дал воля на емоциите си, разкъсващи го отвътре. В този момент той пожертвал гордостта и достойнството си, за да запази това, което е свято за него.


Разсъждения:
Понякога силата ни се крие в това да не направим нещото, което най-много искаме да направим. Сигурно сте чували за самураите и за техния кодекс на честта, в който те преди всичко друго поставят достойнството. Това е блага ценност, и една, около която със сигурност можеш да построиш силна система от действия и вярвания. Понякога обаче, най-достойното нещо, което може да направи човек, е да загърби достойнството си. Да не го преследва като самоцел и да гледа отвъд него. Важно е да имаме дисциплината да разберем, че светът съществува и отвъд нашите вярвания. И е важно да можем да се адаптираме към това.

2 идеи от мен:

I - Често мислим, че ако не говорим, няма да издадем нищо за себе си. Всъщност е точно обратното.

II - Можем да бъдем велики днес, но вместо това ние решаваме да го отложим за утре.

3 неща, които ме впечатлиха

I - Научих, че евреите са станали банкери 💸 поради една много проста причина. През 13/14-ти век (Средновековието), църквата и религията са имали огромна власт над хората. Всяко второ действие се е считало за грях. Боравенето с пари включително. Точно заради това обществото е решило да прехвърли лихварските и парични дейности върху най-нисшата прослойка по онова време - евреите. Един вид мръсна работа за мръсни хора. И така с течение на времето, евреите са се утвърдили масово на позициите за банкери.

II - В Кюстендил ще правят Лидл 🛒, ехааа (някои доста добри решения направи тази община в последно време).

III - Досега не бях носил кожени обувки 👞, и наистина ме впечатли това колко лесно се чистят всъщност.

автор - Светлин Димитров