Раз-два-три: Благодарност, самота, и кисело мляко

1 история от мен:

Не знам дали знаете, но аз работя като детски учител. Преподавам на малчуганите комютърно моделиране, графичен дизайн и още много други щуротии. Невинаги ми е лесно, но винаги се старая, и в повечето случаи това дава резултат. Но всъщност, тази история не е за мен. Тя е за момичето, което работи на рецепцията в същата сграда, в която аз преподавам. Това момиче се казва Сузи. На пръв поглед няма нищо забележително в нея, на втори поглед също, но въпреки това тя е един от най-милите хора, които познавам. Не е имало случай, в който да отида на работа, и в края на деня Сузи да не ме изпрати с думите "благодаря ти, че дойде". За мен това означава много. Защото това едно простичко "благодаря" ми носи двойно, ако ли не тройно повече удовлетворение от работата, която съм свършил. Кара ме да се чувствам ценен. А в края на деня може би всеки от нас иска точно това.

Разсъждения:
Като че ли хората в днешно време получават все по-малко окуражаване от страна на другите. И само може би младите момчета получават по-малко окуражаване, отколкото получават младите момичета (това е лично мое наблюдение). Не се нагърбвам със задачата да обясня защо това се случва, но едно мога да твърдя със сигурност → когато покажем на някого, че го ценим, мотивацията му е способна да излети през тавана. А често на нас няма да ни струва почти нищо да покажем това :)

2 идеи от мен:

I - Хората от големите градове се срамуват твърде малко, а тези от малките градове - твърде много.

II - По-лесно е да помолиш за прошка, отколкото да чакаш за позволение.

3 неща, които ме впечатлиха

I - Кисело мляко "Мургаш" 3,6%. Един приятел ми препоръча да го пробвам и да ви кажа не е лошо. Бих му дал 7/10. Направено е по български държавен стандарт и върви добре с бисквити 🐮

II - Купувайте си ядки или в насипно състояние, или от Лидл. Иначе като нищо може да се окаже, че плащате твърде много за ядки. 🥜

III - Третото нещо, което ми прави впечатление напоследък (не знам дали защото тонусът ми падна или заради нещо друго) е колко самотни и подтиснати много хора се чувстват. Немалко души, с които съм разговарял напоследък, са ми споделяли как не срещат почти никаква подкрепа, чувстват се объркани, чувстват се изолирани от света.

автор - Светлин Димитров