2 min read

Раз-два-три: Компромиси, пръсти и череши

Раз-два-три: Компромиси, пръсти и череши

1 история от мен:

Двама монаси, по-млад и по-възрастен, пътували заедно из горската местност. В един момент от техния поход достигнали до река с необичайно бурно течение. Докато са готвели да я пресекат, забелязали млада хубава девойка, която също се опитвала да прекоси реката и да достигне отсрещния бряг. Виждайки двамата монаси, тя учтиво ги помолила за помощ.

Двамата монаси се спогледали. Всеки от тях бе дал обет никога през живота си да не докосва жена, а ето че сега нямало как да помогнат на девойката, без да нарушат това правило. Мислели известно време как да подходят, докато накрая по-възрастният монах просто не отишъл до момичето и не го пренесъл над реката.

Младият монах останал безмълвен. След като ситуацията отминала, двамата приятели продължили своя поход, но цели два часа не обелили и дума помежду си. Накрая, младият монах все пак нарушил тишината и попитал по-възрастния: "Добре де, защо го направи? Нали знаеш, че ни е забранено да докосваме до жени, камо ли пък да ги носим на раменете си?"

Чувайки това, старият монах го погледнал и отвърнал: "Братко, аз оставих жената преди два часа. Защо ти все още продължаваш да я носиш в ума си?"


Разсъждения:
Всяко правило има своите изключения. Зная, че немалко хора държат да следват правилата на всяка цена, но дори те биха се съгласили, че понякога това подкопава същината им.

В допълнение, няма как винаги да знаем дали постъпваме правилно. Може би да, може би не. Понякога най-доброто решение е да вземем каквото и да е решение и да се придържаме към него. И след като ситуациятя отмине, просто да го пуснем.

2 идеи от мен:

I - Придобиването на мъдрост наготово невинаги е добра идея. Някои неща могат да се осмислят само с времето и само с опита.

II - Черешите винаги миришат на череши, а парите не миришат на нищо.

3 неща, които ме впечатлиха

I - Ходя на спортно катерене от 2 седмици. Мислех, че се справям доста добре, докато днес едно момче (по-опитно от мен) не ми сподели, че трябва да се катеря с изправени ръце. А пък досега аз непрекъснато ги свивах. Кой да знае? 🤷

II - Никога не ходете на танци боси. Пръстите на краката ви няма да харесат това... 🦶

III - Хората обикновено имат нужда от малко побутване, за да свършат нещо. Не е нужно нито да го вършим вместо тях, нито пък да контролираме целия процес. Нужно е само да покажем малко доверие в тях и те биха могли да ни изненадат доста приятно :)

автор - Светлин Димитров