Логически речник

Логика - наука за формите и законите на мисленето; наука за валидния извод.

Умозаключение - група от твърдения, при които от едните следват другите.

Извод/заключение - твърдение, което се извежда от казаното преди него.

Предпоставки - твърденията, които претендират да обосновават извода.

Дедуктивни умозаключения - такива, при които изводът следва с необходимост от предпоставките.

Индуктивни умозаключения - такива, при които изводът следва с вероятност от предпоставките.

Закон за тъждеството - във всеки израз всяка дума има само 1 значение.

Закон за непротиворечието - 2 противоречащи си твърдения не могат да бъдат едновременно истинни.

Закон за изключеното трето глас - 2 противоречащи си твърдения не могат да бъдат едновременно неистинни.

Термин - езиков израз, който може да бъде истинен за един обект, за много обекти или за нито един.

Съдържание на термина - множеството от признаци, които съставят неговия смисъл.

Обем на термина - съвкупността от всички обекти, към които той истинно се прилага.

Закон за обратното съотношение между обема и съдържанието - увеличаването на съдържанието на термините води до намаляването на техните обеми.

Определение - твърдение, в което се излага съдържанието (значението) на термините.

Стипулативни определения - чрез които се въвежда нов термин.

Лексикални определения - чрез които се изяснява съдържанието на общоприет термин.

Прецизиращи определения - чрез които се уточнява значението на съществуващите термини.

Демонстративни определения - при които се посочва (буквално) конкретен обект от обема на термина.

Определения посредством изброяване на примери – изброяват се елементи от обема на термина.

Дефиниция чрез най-близък род и видово отличие – посочва се по-големият клас или специфичност на вида.

Операционални определения - посочват действията, които могат се извършат с елементите от обема на понятието, както и резултата, който се получава от тях.

Деление - логическа операция, посредством която се разкриват видовете, които попадат в обема на термините.

Класификация - усложнена форма на логическо деление (научна такава).

Твърдения - логически форми, които могат да са истинни или неистинни.

Категорични твърдения - при които се изразява отношение/връзка между два термина. Първият термин се нарича субект, а вторият – предикат.

Копулата - утвърдителна или отрицателна форма на глагола „съм”

Квантори - думите „всички”, „някои”, „нито едно”

Разпределен термин - разпределен е, когато се твърди нещо за всички елементи от неговия обем. Разпределени са субектите на общите и предикатите на отрицателните твърдения.

Неразпределен термин - неразпределен е, когато се твърди нещо само за някои елементи от неговия обем. Неразпределени са субектите на частните и предикатите на утвърдителните твърдения.

Общоутвърдително твърдение - „Всички S са Р”.

Общоотрицателно твърдение - „Нито едно S не е Р”.

Частноутвърдително твърдение - „Някои S са Р”.

Частноотрицателно твърдение - „Някои S не са Р”.

Противоречиви твърдения - 2 твърдения, които не могат да бъдат нито едновременно истинни, нито едновременно неистинни.

Противни твърдения - 2 твърдения, които не могат да бъдат едновременно истинни, но могат да бъдат едновременно неистинни.

Подпротивни твърдения - 2 твърдения, които могат да бъдат едновременно истинни, но не могат да бъдат едновременно неистинни.

Подчинени твърдения - частните (I и О) са подчинени на общите (А и Е) твърдения. При тях от истинността/неистинността на общите следва истинността на частните.

Обръщане - логическа операция, при която се сменят местата на субектния и предикатния термин на категоричното твърдение.

Превръщане - логическа операция, при която се получава ново твърдение с противоречив предикат на изходното.

Контрапозиция по отношение на предиката - логическа операция, при която се получава ново твърдение, което има за субектен термин противоречивия предикат на изходното.

Контрапозицията по отношение на субекта - логическа операция, при която получаваме ново твърдение, което има за предикатен термин противоречивият на субектния термин на първоначалното.

Инверсия - логическа операция, при която се получава ново твърдение, което има за субектен термин противоречивият предикат на изходното, а за предикатен термин противоречивият субект на изходното.

Простият категоричен силогизъм е дедуктивно умозаключение, което се състои от три категорични твърдения, включващи точно три термина:

Малък термин - субект на заключението.

Голям термин - предикат на заключението.

Среден термин - той участва само в предпоставките, но не и в извода.

Малка предпоставка - която съдържа малкия термин.

Голяма предпоставка - която съдържа големия термин.

Модус - описва вида на категоричните твърдения, които съставят силогизма.

Фигура - зависи от мястото на средния термин в предпоставките. Има четири фигури на простия категоричен силогизъм.

Ентимема - силогизъм, в който е пропусната една от предпоставките или заключението.

Полисилогизми - поредици от прости силогизми.

Сорит - поредица от силогизми, в които са пропуснати междинните заключения.

Дизюнкция - сложно твърдение, в което двете по елементарни твърдения се свързват със съюза „или”.

Импликация („хипотетично твърдение” или „условно твърдение”) - сложно твърдение, в което две по-прости се свързват със съюза „ако.., то...”. Първото твърдение се нарича „антецедент” („условие”), а второто „консеквент” („следствие”).

Отрицание - логически съюз, чрез който от едно твърдение се образува неговото противоречиво.

Силогизми - дедуктивни умозаключения с две предпоставки.

Дизюнктивни силогизми - при които поне една от предпоставките е дизюнктивно твърдение.

Условни илогизми - при които поне една от предпоставките е импликативно твърдение.

Дилеми - по-сложни умозаключителни форми, които включват като предпоставки или изводи имликативни (условни) и дизюнктивни (разделителни) твърдения.

Индуктивни умозаключения - при които изводът следва от предпоставките с някаква степен на вероятност, а не с необходимост.

Популярна индукция - логически метод, при който от няколко наблюдавани случаи се прави заключение за качествата на цял клас от обекти.

Научна индукция - съвкупност от методи за откриване и доказване на причинноследствени зависимости.

Необходима причина - такава, без която не може да се случи дадено явление.

Достатъчна причина - такава, която собственоръчно води до конкретно явление.

Метод на сходството - ако два или повече случая на дадено явление имат само едно общо обстоятелство, то това обстоятелство е причина за даденото явление.

Метод на разликата - ако случай, в който дадено явление се среща, и случай, в който то не се среща, си приличат по всички обстоятелства с изключение на едно, то това обстоятелство е причина за явлението.

Обединен метод на сходство и разлика - ако два или повече случая, в които явление среща, имат само едно общо обстоятелство, докато други два или повече случая, в които то не се среща, нямат нищо друго общо освен липсата на същото обстоятелство, то това обстоятелство е причината за явлението.

Метод на остатъците - когато едно явление се раздели на частта и се види, че само една от тях всъщност го предизвиква, то тя се счита за причина за явлението.

Метод на съпътстващите изменения - явление, което се променя всеки път, когато друго явление се променя, означава, че едното явление вероятно влияе на другото.

Аналогия - вид индуктивно умозаключение, в който се прави извод за наличието на някаква характеристика на конкретен обект (модел), въз основа на сходството му с друг вече изследван обект (оригнал или прототип).