- Откъде си набавяме хора за експеримента?
- Както се досещате, хората от вашия експеримент трябва да дойдат все отнякъде. И при това е желателно, разбира се, те да бъдат подбрани по начин, отговарящ на нуждите на експеримента. Ако искаме да докажем дали нещо има ефект върху децата, не можем да го тестваме върху възрастни. Ако искаме да видим дали новият ни продукт ще се хареса на пазара в Гърция, не можем да го изпробваме върху сърби.
- Следейки ми мисълта, тук е време да въведем 2 нови понятия - популация и извадка.
- Популация - това са всички хора, които споделят поне едно общо качество - мъже, жени, българи, трактористи, ученици
- Извадка - извадката е просто част от популацията - например 10% от българските ученици
- Представителна извадка - това е конкретната извадка, която използваме в експеримента, като се стараем тя да е максимално разнообразна, за да представя популацията в пълната ѝ светлина. Например нашият експеримент е за българските ученици, следователно нашата извадка може да бъде от 1000 души - 500 момичета / 500 момчета; 100 ученика от 5-ти клас, 100 от 6-ти клас, 100 от 7-клас и тн.; +да има представители от всякакъв тип финансово семейно положение; и тн. схванахте идеята
- Как се формира извадка?
- Има 2 начина - вероятностен и невероятностен начин
- При вероятностната извадка предварително се определя какъв тип хора участват; след това на случаен принцип се разпределят по групи. Невероятностната извадка е доста по-случайна.
- Вероятностната извадка включва 3 вариации
- просто рандомизирана извадка - при него всеки член на избраната популация има равен шанс да попадне в нашата извадка
- стратифицирана извадка - взима се субгрупа от популацията, примерно учениците само от 11-ти клас
- клъстерна извадка - взимат се членове на популацията само от един град, или само с един пощенски код, или пък само с една буква от първото име (М примерно)
- Невероятностна извадка - тя има 2 вариации
- квотна - отново от един клас, едно училище, един район
- случайна - тук използваме група, която ненадейно е попаднала на едно място заедно - опашка в магазин; чакалня пред гарата (ако правим полеви експеримент например)
- Как се съставят групите в експеримента?
- Това е въпрос, който ще ви интересува, ако правите междугрупов дизайн, тъй като както коментирахме в Урок 5, постигането на максимално сходни групи е от ключово значение, за да можем после да сравним резултатите между групите.
- Първият вариант е да направим независими групи (независими от всякакво разпределение). Това става чрез хвърляне на момента, теглене на номер от шапка, използване на random number generator в гугъл.
- Вторият вариант, ако участниците са твърде различни, е да се опитаме изкуствено да ги балансираме между групите. Например ако имаме двама човека на 21 и 23 години, и двама на 36 и 38, ще ги комбинираме, така че да има сходна средна възраст между групите. Слагаме 21 и 38 заедно и 36 и 23 заедно (средната възраст и в двете групи става около 29г.)
- Има ли нещо, което може да ни попречи да проведем експеримента?
- Съществуват така наречените “външни променливи” или още “замърсяващи променливи”. Наричат се така, защото влияят нежелано на експериментите и саботират резултатите ни. Примери за такива са:
- физически фактори - шум, умора, горещина, осветление
- личностни фактори - някои хора са твърде притеснителни например, други са твърде нетърпеливи
- социални фактори - хората често имат склонност да не дават честни отговори на въпросници например, за да изглеждат по-социално приемливи
- предубеждения - и от страна на участниците, и от страна на експериментатора
- предубежденията могат да се елиминират със сляп експеримент - например на едната група са дава “плацебо” (фалшиво лекарство), на другата се дава истинското, но никоя група не знае те в коя са
- предубежденията могат да се елиминират и с двойно сляп експеримент, където нито участниците, нито експериментатора знае кой в коя група (3-то лице следи за това)
- Има ли други понятия, които съм ви спестил, но все пак е важно да ги знаете?
- Старал съм се да предам само най-основното, но да, има и още няколко думички, чието значение би било добре да знаете:
- главен ефект - влиянието на НП върху ЗП
- взаимодействие - когато промяната в едната НП води до промяна в другата НП
- прост ефект - комбинациите от подусловията на променливите. Ако имаме НП “А” и НП “В”, всяка с 2 нива, ще имаме 4 прости ефекта - А1В1 - А1В2 - А2В1 - А2В2
- натрупваща се грешка от линеен характер - ако подредим условията на експеримента в ред АВСD, може да има остатъчен ефект от всяко условие върху следващото. За да ги балансираме, можем да направим експеримента по този начин → ABCDDCBA
