Лекция 7 - проблеми в психологията

“Ама това не е като в истинския живот!“

Една от често срещаните критики за психологията е, че изкуствено създадените условия по време на експеримент не отразяват съвсем точно нашата действителност. Пробойната тук е, че именно благодарение на изкуствено създадената ние можем да достигнем до знанието как променливата влияе върху резултата. Експериментът в лабораторията е лишен от замърсяване с външни фактори, и затова работи, но какво от това, когато реалността ни е препълнена с външни фактори?
Тази критично-настроена логика обаче не е съвсем завършена. Огромна част от прогреса на науки като химия, физика и биология е постигнат именно в лаборатории, е би било смешно само и единнствено поради тази причина да оспорим тяхната валидност.
По-нататъшна критика към психологията е, че при набирането на изследвани лица, психолозите понякога не използват случайна извадка, което автоматично видиш ли прави експеримента невалиден. Това не е така, защото в действителност ние невинаги се нуждаем от случайна извадка, тъй като и невинаги търсим всеобхватна приложимост на нашите теории. Биолозите например не грабват просто произволни организми, а подбират точно тези, които са засегнати от хипотезата на експеримента им. Или пък ако правим експеримент свързан с менструалния цикъл, няма да поканим и мъже в него, просто защото и те са част от всеобхватната категория "човек". Същата логика може и трябва да се приложи и към психологическия експеримент.

*кратко уточнение по темата
- Обърнете внимание, че случайна извадка и случайно разпределение са 2 различни термина.
- Ø Случайната извадка е набирането на лица по начин, по който всяко едно лице от популацията има равен шанс да участва в експеримента.
- Ø Случайното разпределение е методика, която дава на всяко едно от набраните лица равен шанс да участва в което и да е от условията на експеримента.

Директно VS Всеобхватно приложение

В науката част от изследванията се провеждат с цел да се реши даден казус/случай, като директно се работи върху неговите подпроблеми. Това е доста праволинеен начин да се справим с главния проблем, но е и доста ограничаващо, тъй като главна цел на науката е по-скоро с едно изследване да успее да отговори на множество въпроси. По-благородната цел за един експеримент би била вместо да решава само конкретни казуси, да ни подтикне да развием и теория, която да послужи за разрешаването на множество бъдещи проблеми от сходно естество. Това е малко като поговорката „Дай на човек риба, и ще го нахраниш за ден, научи го сам да я лови, и ще го нахраниш за цял живот“.
Напълно е възможно една теория да има индиректни приложения в истинския свят, дори и да е била приложена в съвсем различна експериментална среда.
Например: В предната лекция тествахме дали киселото мляко ни прави по-силно. Е, не е нужно да си ограничаваме само до предната лекция и конкретния експеримент. Можем да изпробваме теорията си навсякъде. Можем да изведем също и теория, че самата бактерия, с която правим киселото мляко, подпомага организма ни да е по-подвижен, и съответно присъствието ѝ води до подобрени физически и психически умения.
В контекстът на психологията доста от вече развитите теории са приложими и до днес. Най-видният пример за това са бихейвиористките открития като оперантното обуславяне, асоциативното учене и класическото учене, които макар и да са били прилагани върху животни първоначално, впоследствие са били разпространени и до човешкото поведение.

Проблемът на второкурсника

Една от често повтаряните шеги относно представителността на психологическите експерименти, е свързана с факта, че огромна част от изследваните лица са студенти (много често от втори курс, и още по-често от специалност психология). Това макар и вярно, не обезсмисля трудовете на стотиците психолози, които са провели тези експерименти. Отделно от това някои от въпросите са толкова базисни (например зрителното възприятие), че теорията зад тях лесно може да бъде проверена и без нуждата от твърде представителна извадка.