Лекция 6 - Всичко е под контрол
*за да разберете по-добре настоящия урок, препоръчваме първо да прочетете това → https://adekvatnapsychologiya.com/usloviya-za-uspeshen-eksperiment/
Фундаментите на научното познание
- Науката се гради на провеждането на експерименти, а за да проведем качествено един експеримент, са ни необходими три неща. Това са сравнение, контрол и манипулация на условията (независимите променливите) в него.
1. Сравнението на условията в нашия експеримент ни дава по-ясно разбиране за света. Чрез него можем да открием системно повтарящи се сходства между отделните случаи, и да си направим недвусмислен извод за ефекта на променливите.
2. Чрез контрол над променливите премахваме възможността от замърсяване с външни фактори. Все пак искаме да потвърдим дадена хипотеза и е добре да махнем всичко, което не е свързано с нея. Така знаем, че само нашата НП ще влияе върху резултата и ще можем да отстраним потенциално-погрешните обяснения.
3. Манипулацията на независимите променливи също е от основно значение, тъй като чрез нея може да се провери наличието на причинно-следствена връзка между НП и ЗП. Пример за това би могъл да бъде → "Дали ако увеличим почивката между лекциите, студентите ще задържат за по-дълго своето внимание върху материала?" Ако се случи така че да увеличим почивката и вниманието да нарастне, очевидно има връзка между двете.
Случайно разпределение
- Идеята на случайното разпределение е изследваните лица да нямат възможност да изберат в кое условие от експеримента да участват. Така се увеличава шансът групите да бъдат балансирано разбъркани, и да не се получи струпване на сходни черти, демографски прилики, и прочие. Ако имаме само две групи, контролна и експериментална, шансът на ИЛ да попаднат в някоя от тях би трябвало да е еднакъв. Това премахва възможността за предубеждения и гарантира най-чисти резултати. Случайното разпределение може да се случи чрез хвърляне на монета, компютърна таблица и други.
Контролните групи
- Контролните групи са от съществено значение при извличането на валидна информация. Те са онези, които не подлагаме на никакви специални условия, и ги използваме единствено, за да направим сравнение с експерименталната група. Нека илюстрираме това чрез един прост пример:
- Имаме експеримент с кисело мляко (НП) и 2 условия към него
- Група 1 (експериментална) ще яде кисело мляко и след това ще направи няколко серии набирания.
- Група 2 (контролна) ще прави набирания, без да яде кисело мляко.
- Резултати от експеримента:
- Група 1:
- Ø 70 ИЛ споделят, че са усетили подобрение в представянето си
- Ø 30 ИЛ не са усетили подобрение в представянето си
- Група 2:
- Ø 80 ИЛ са се представили оптимално
- Ø 20 ИЛ чувстват, че нещо не им е достигнало
- Група 1:
- Имаме експеримент с кисело мляко (НП) и 2 условия към него
- Когато разчетем тези данни, може би първото, което ще ни дойде наум, е, че по-голямата част от Група 1 е усетила подобрение и съответно българското кисело мляко е чудотворно. Но тъкмо тук идва и контролната Група 2. По-голямата част от нея се справя оптимално и без да е опитала от киселото мляко. Съответно тук резултатите идват не от самото мляко, а от друг фактор, който няма допир с нашия експеримент (например стрес, физическа подготовка, обичайна диета, или пък дори плацебо)
- Сравнителната информация е ключова към провеждането на един успешен експеримент и за жалост изключването ѝ (често с цел достигане до "голямо медийно откритие") е нерядко срещано. Осъзнаването за нейната необходимост обаче е голяма стъпка напред за науката, тъй като ни дава приложимост от своите заключения.
Умният Ханс
- В началото на ХХ. век се появява нечуван феномен – кон, който може да решава математически задачи, потропвайки с копито. Треньорът на този кон споделя как жребецът му може да дава отговор на различни аритметични задачи, без изобщо да се затруднява. Всички са очаровани и омаяни от способностите на умното животно, но тази слава предизвиква съмнение у психолога Оскар Пфунгст. Той решава да разгледа по-подробно ситуацията, като изолира всяка отделна променлива, която настъпва по време на решаването на задачи. Така той достига до следното заключение: Ханс в действително е умен, но не заради математическите си способности, а заради зрителните си възможности. Пфунгст наблюдава как треньорът и конят му поддържат непрестанен очен контакт, и как всеки път когато треньорът наклони главата си настрани, конят потропва, за да сигнализира правилния отговор.
- Този случай е добър пример за това какво става, когато като човек реши да се предовери на едно обяснение, за сметка на всички алтернативи. Научният подход на Пфунгст му помага да диференцира различните варианти и по този начин да установи каква е истината, стояща зад поведението на Умния Ханс. Изолирането от "интуитивните"корелации на света е трудно, но чрез манипулация на променливите и налагането на допълнителни експериментални условия, ние може и да достигнем до правилния отговор.
