Лекция 6 - Разбиране и запаметяване на текст

Разбиране на текст

Разбирането на текст не се различава твърде много от разбирането на изречения. Все пак текстът е съставен от изречения. Моделът за разбиране на текст, който си служи с най-голяма достоверност в науката психолингвистика, е моделът "Дадено-Ново". Дадено-Ново означава, че всяко следващо изречение черпи контекст и информация от предходните изречения. Когато дадена информация попадне в текста за първи път, тя отива в секция “Ново”, а при повторната ѝ употреба, вече е в секция “Дадено”.

Отделно от това, има и различни начини, по които изреченията биват свързани едно с друго:

1. Първият такъв начин е директното съчетаване - това означава, че в изреченията се вижда как от едно нещо следва друго нещо; пример → Имаме бира вкъщи. Бирата е в хладилника. 🍺
2. Вторият начин е чрез запълване (bridging) - тук предходната информация няма пряка връзка с новото изречение, но въпреки това ние успяваме да ги свържем логически; пример → Иван претърпя катастрофа. Той беше пил.
3. Възстановяване на стара информация (reinstating) - тук новото изречение идва преди даденото; пример → Гъст облак дим се стелеше над гората. В гората бушуваше пожар.

Запаметяване на текст

Запаметяването на текст се случва главно чрез пропозиции. Пропозиция са две или повече понятия + отношението между тях. Ако вземем например приказката за Червената шапчица, ще запомним няколко основни пропозиции - червената шапчица, която носи храна на баба си (1); вълкът, който иска да я изяде (2); случките по пътя към бабата (3); сцената накрая в къщата на бабата (4). Пропозициите трудно могат да се опишат твърде точно, тъй като се съхраняват в главите ни по-скоро абстрактно, отколкото като прости изречения. Това потвърждава и информацията от предния урок, където обяснихме как запаметяваме по-добре смисъла на текста, а не стилистическите му особености (освен ако разбира се и структурата му не е от някакво ключово значение)

Пропозициите също така биват верни или неверни, явни или неявни. Частта с верните и неверните предполагам, че и сами можете да я схванете, затова ще се съсредоточа върху другите 2 характеристики. Явната пропозиция е тази, която можем директно да извлечем от текста (погледнете отново по-нагоре примера с бирата). Неявната е тази, за която можем да направим умозаключение, но тя не присъства изрично в текста. Пример за това → “Запалената цигара бе изхвърлена небрежно. Пожарът унищожи десетки декари иглолистна гора.” Тук неявната пропозиция е “цигарата предизвиква пожар”.

Освен чрез пропозиции, за да запомнят даден текст, хората всъщност изграждат и цели сцени в главата си. Разделят историите си на епизоди (или научно казано “семантични продукти”), които съдържат в себе си едновременно както постъпилата току-що информация, така и предварителните ни знания. Изграждането на толкова сложни сцени обаче е трудно занимание, и едва ли щеше да бъде възможно, ако хората всъщност нямаха предварително заложени схеми за истории в главите си. Точно така. Още от момента на нашето раждане, ние скорострелно започваме да попиваме структурите на историите от заобикалящия ни свят. Така на по-късен етап, вече сме способни да вкарваме новопридобитото знание в шаблони, които са вече добре утвърдени в нашата памет. Без схеми и предварително знание в главата си, ние нищо нямаше да можем да разберем. Една от най-честите причини да не можем да разберем дадено нещо или дадена история, всъщност е липсата точно на подходяща схема.