Лекция 2 - Граматика и наука

Граматика

Нека започнем оттам, че всеки език има граматични правила. Те са ни необходоми, за да придаваме структура на казаното от нас.

Граматиката общо взето се разделя на 2 типа - предписателна и описателна. Предписателната граматика включва целия набор от изкуствено създадени правила. Такива например са използването на пълен член, подредбата на думите в изречението (словоред), и използването на съюзи за подчиняване на изреченията. Описателната граматика от своя страна много повече се интересува от интуитивните правила в езика. Това са тези правила, които карат езика да звучи по-смислено. Пример за такова правило е, че във всяко изречение можем да имаме само един главен глагол. Не можем да кажем 2 глагола един след друг - “Николай пие яде” - защото просто няма смисъл. Психолингвистиката се интересува точно от този тип описателна граматика.

Друго важно нещо при анализа на езика е структурата на изречението. Според психолингвистиката има 2 типа структура - повърхностна и дълбинна. Казано накратко, повърхностната структура се интересува от това как изглежда изречението външно (какъв е словореда, къде има запетаи и прочие), докато дълбинна структура се интересува от това какво означава изречението (тоест какъв смисъл има и каква информация предава). Тези 2 структури са необходими, тъй като невинаги това, което казваме, е това, което имаме предвид. Нашите разговори са изпълнени с двусмислени изречения, със скрит сарказъм, и с емоционален контекст. Затова е добре езикът ни да се разглежда от всички възможни страни.

В заключение на това бих искал да допълня и два много интересни извода, които можем да си направим от казаното дотук. Първият извод е, че когато използват езика, хората се интересуват много повече от връзката между различните думи, а не от самите думи. Затова и изрази от сорта на “безцветни зелени идеи” или "тази люспа има много риби" имат смисъл. Вторият извод е, че думите не са стриктно закачени една за друга. Те не са като влаков вагон. Вместо това е по-добре да мислите за думите като подредени в дървесна йерархия 🌳. Макар и разбъркани и стърчащи като клони във всички посоки, накрая бива образуван пълен и завършен образ на едно дърво.

По какво се различава психолингвистиката от другите науки?

За граматиката разбрахме. Тя е един от по-научните елементи в психолингвистиката, тъй като лесно може да се изследва. Други неща обаче съвсем не са толкова ясни. Едно такова нещо например е фактът, че често споменавам думата “научен”, но всъщност така и още не сме отговорили на въпроса → Какво всъщност е наука??

Уравнението на думата наука обикновено изглежда по този начин:

Наука = Системен емпиризъм + Публична достоверност + Изследване на разрешими проблеми
Системен емпиризъм - придобиваме знанията си чрез много опити; правим постоянни експерименти и на база техните резултати създаваме теориите си за това как работи света
Публична достоверност - не само ние, ами и други хора могат да стигнат до същите резултати като нас, ако повторят нашите експерименти
Изследване на разрешими проблеми - науката обикновено се занимава с конкретни и физически достъпни проблеми за хората, тя рядко се впуска в абстракции

Както може би знаете, психологията едва наскоро започна да навлиза в научните среди. Преди това тя се крепеше предимно на философски разсъждения и хорски теории. Сега много по-стремглаво се цели в това да доказва теориите си, боравейки с факти. Нека все пак разгледаме по какво точно се отличава научният от ненаучния подход.

Разлика между точните науки (математика, физика, химия) и психологията:

точните науки стъпват върху основни данни (2+2=4), което им дава възможност да извлекат по-нататъчни теории, дори без да правят реални експерименти
психологията стъпва предимно върху вербални данни и върху опит с огромни вариации, което не ѝ позволява да гради твърди теории; тя трябва да продължава да прави експерименти
точните науки боравят с по-големи вероятности (99.99%)
психологията работи с по-малки вероятности (46%; 77%, 23%)
при точните науки теория=тест
при психологията теория≠тест

Друго важно нещо, което можем да споменем по темата, е че съществуват и така наречените житейски теории. Те обикновени идват под формата на съвети от нашите баби, дядовци, родители, и познати.

Разликата между научните теории и житейските теории е следната:

житейските теории могат да се нагаждат към ситуацията; в един момент ни изнася да твърдим едно, а в следващия - друго
научните теории следват само една логика
житейските теории могат да са противоречиви - „Три пъти мери, един път режи." vs “Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.”
научните теории не бива да са противоречиви
житейските теории често разчитат на постфактум аргументация (обясняваме защо нещо се е случило, чак след като се е случило)
научните теории могат да предскажат с висока точност какво ще се случи и преди то да се случи
житейските теории страдат от така наречения confirmation bias - търсят доказателства предимно в подкрепа на своята теория
научните теории реално могат да бъдат опровергани, ако се докаже, че a≠b

Как работи в момента “науката” психолингвистика?

Най-лесно ми е да ви го обясня посредством ето този модел:

Стимул → Непрозрачна кутия (когнитивни процеси) → Прозрачна кутия (теоретичен модел) → Изход и данни за анализ

стимулът е това, което подаваме като инструкция на участника в нашия експеримент
непрозрачната кутия е човешкият мозък, в който не можем да надникнем изцяло, затова го разглеждаме по заобиколен начин
прозрачната кутия е теорията, през чиято призма разглеждаме експеримента; ако резултатите съвпадат с теорията ни, значи тя е правилна; ако има сериозно разминаване, трябва да я преразгледаме
накрая това, което ни остава, са данните от нашия експеримент

Примери от психолингвистиката:

“Ще покажа 10 думи (стимул) на Гергана (непрозначна кутия) и ако я накарам да ги повтори в същия ред (теоретичен модел), тя ще може да ми каже поне 7 от тях (очаквани резултати)”

“Ще покажа едни и същи 10 картинки 3 пъти (стимул) на Елена (непрозрачна кутия) и ако я накарам да ги възпроизведе в разбъркан ред (теоретичен модел), тя ще може да ми върне всичките 10 от тях (очаквани резултати)”