Лекция 1 - Логично ≠ психологично

Психологията – що е то?

За какво първо се сеща всеки един от нас, когато чуе думата „психология“? Джордан Питърсън? Боби Скинър? Д-р Фил? Може би най-често срещаният отговор на този въпрос ще да е Зигмунд Фройд, познат със своята психоанализа. Асоциацията с тези лица обаче, макар и част от историята на психологията, далеч не е от основно значение за съвременните теории на науката, и дори оставя вреден отпечатък върху представата ни за психологическите изследвания.
Всъщност, лицата допринесли най-много за формирането на съвременните теории и изследвания, са далеч по-неизвестните Дейвид Хъбъл (неврофизиология), Даниел Канеман (психология на вземането на решенията), Хърбърт Саймън (вземане на решения в икономиката) и други техни колеги. За жалост тези господа остават на заден фон, тъй като не са част от поп-психологията на днешното време. Фройдовото влияние закрива очите на общността за разбирането на поведението чрез научни методи.
За да се осъзнае съдържанието на думата „психология“ е важно да бъдат разбрани множеството различни отдели в науката, всеки със своите отличителни белези. АПА (Американска Психологическа Асоциация, това е важен акроним, запомнете го) е обособила цели 54 такива отдела, като се започне от Психология на развитието, Психология на здравето, чак до Психология на естетиката, творчеството и изкуството. Това разнообразие идва и със своите минуси, и това е липсата на общ знаменател в науката, под който цялото знание да бъде събрано и да признато за валидно. В психологията по-скоро всяка област покрива малка част от цялото познание, което постепенно се натрупва. Щеше да е хубаво да бъде постигнато обединение на тези частици в едно общо цяло, което да обясни човешкото поведение, но често това е невъзможно поради противоречие или несъвместимост между различните теории. Тази черта разбира се не е присъща само и единствено за психологията, тъй като и други науки страдат от същия този проблем (физика, химия, биология).

Наука ли е психологията – да / не / спорно е?

Човешкото поведение не се изучава само и единствено от областта на психологията. Точно както това човек „да се почувства по-добре“ не е ограничено само до психиката, а би могло да се интерпретира и физически. Това, което превръща психологията в отделна дисциплина, са 2 неща: (1) заключенията за поведението, до които тя достига, произтичат от научни доказателства и (2) тези заключения биват проверени чрез научни методи. Нека тук извадим и едно важно за разбирането на психологията определение: тя е научно изследване на поведението, базирано на данни.
Психологията има репутацията да не бъде смятана за наука от доста различни източници. Това до известна степен се дължи на книгите за самопомощ, които усилено се опитват да ни докажат, че можем да преборим стреса само с един прост трик. Дължи се и на тенденцията на психологията често да достига до заключения, противоречащи на общоприетите норми в обществото. Именно поради това на психологията често се гледа като на врели-некипели, които могат да се присънят на всеки, стига да има достатъчно силно въображение. С оглед на тези критики е важно да зададем въпроса - "А какво точно представлява една наука?"

Какво е наука?

Всичко в нашата вселена може да бъде част от научната проблематика. Няма никакви ограничения, няма значение дали се говори за поведение, изкуство, или мислене. Няма специфично изискване да се използват специфични уреди, нито пък специфично облекло при провеждането на експерименти. Тези неща могат да фигурират в областта, но не са част от изграждащите я основи. Важни са единствено 3 основни характеристики, които правят науката наука:

Системен емпиризъм:

Нека разцепим характеристиката наполовина за момент → ~~системен~~ емпиризъм. Емпиризъм идва от гръцкото empeiria, което означава опит. По дефиниция, емпиризъм означава "разчитането на опит и наблюдаеми факти за достигането на познание". Теориите и спекулациите нямат роля тук, тъй като им липсва практическия елемент. Това обаче не означава, че емпиричният подход е дотолкова прост, че да можем да разчитаме само на него. Има много човешки фактори, които го усложняват, особено при фазата за вадене на точни резултати - времето за реакция, неточности в зрението, предишен опит на участника, и други. Точно заради това трябва да се добави и втората част към характеристиката "емпиризъм" → системен емпиризъм. Това означава наблюдаемите данни да имат за цел да разкрият нещо фундаментално за нашата природа. Чрез предварително зададена теория опитваме да докажем конкретна закономерност и в зависимост от резултатите ни, или правим откритие, или се връщаме обратно на чертожната дъска.

Създаване на публично познание

Под "публично познание" нямам предвид идеята ни да се пусне в Редит или в някоя друга социална мрежа с цел набиране на популярност. Важно тук е познанието да се предаде за критика и проверка към други учени в областта. Това се прави с цел нашите експерименти или изследвания да имат възможност за репликация (пресъздаване). За да бъде възможно това, те трябва да бъдат представени по начин, съдържащ всичко необходимо за повторното им възпроизвеждане. В общи линии, ако вашият експеримент може да бъде повторен при същите условия и да донесе същите резултати, то той придобива публична верифицируемост. Част от проблемите в днешните научни среди се дължат именно на липсата на тази характеристика при множество практикуващи шарлатани, и именно и от нея следва невъзможността да се отдаде доверие на психологията като на легитимна наука. Тази "криза" е позната още и като "Кризата на репликациите"

Изследване на емпирично разрешими проблеми

Нека започнем директно с примерния въпрос: „Децата на 6-годишна възраст имат ли по-добре развита пространствена представа от децата на 3-годишна възраст?“. Този въпрос може да бъде сведен до научен проблем, който да бъде проверен чрез съществуващите вече емпирични методи. От друга страна въпросът „Човек справедлив ли е, ако наказва своите деца чрез насилие?“ не е емпиричен и съответно не подлежи на научна проверка.
Една наука напредва чрез следната последователност → теория → прогноза → проверка → модификация на теорията. Когато нашата теория не е проверяема, засядаме в един цикъл на прогнозиране без солидна основа. Конкретните последици от наблюдаемите събития правят една теория проверяема.
Не е задължително всяка една теория, която не е разрешима, да се захвърля напълно. С усъвършенстване на методите за изследване се отварят и нови възможности за проверка на тези теории, точно както например изобретяването на микроскопа е подпомогнало микробиологията. По същия начин и психологическите въпроси са се отделили от философките размишления, за да възникне една нова емпирична дисциплина.

Лудо младо

Психологията все по-често пробива в обществената перспектива и доказва своето място на наука, занимавайки се с емпирично разрешими проблеми, но това е само една от многото битки, които предстоят. Разработката на нови теории постоянно води до нападение срещу затвърдените до момента вярвания, което на свой ред отново се явява пречка за нейното развитие. Един от бившите президенти на АПА, Джералд Кучър, сумира психологическите изследвания в рубриката си „Психологическата наука не е политически коректна“. Това е едно доста директно и точно изказване. Трудно ще се постигне прогрес, ако говорим само за приетите от обществото норми. Религията, сексуалното поведение и тормозът са все деликатни теми, с които психологията се занимава.
Критиката, отправена към психологията, относно това, че тя не е наука, и че се занимава с нехуманни въпроси, навярно ще персистира във времето. Въпреки тази критика обаче, не бива да забравяме, че през последните десетилетия психологията установи своя взаимосвързана структура от познания, свързани с поведението, и постигна значителен напредък в научните си авантюри.