Лекция 1 - Всичко що ви трябва да знаете като въведение

Какво е експериментална психология?

Да започнем от там, че експерименталната психология не е някакъв дял от психологията, който се опитва да разшифрова човешкия мозък. Това е дисциплина, коята просто ви обяснява механиките на това как се съставя един експеримент и как се събират статистически данни. Помага да ви разберете дали има връзка между 2, 3, 5 неща. Хората така или иначе вече правят експерименти всеки ден…
- “Ако тръгвам за работа 5мин. по-късно всяка сутрин, ще стигам ли навреме?”
- “Ако пробвам тази диета, ще се чувствам ли по-добре, отколкото ако пробвам онази диета?”
- “Ако кача снимка на кучето си в инстаграм, дали то ще съберете повече лайкове от мен? (да)”
Експерименталната психология просто структурира целия този процес, за да можем накрая да бъдем сигурни в изводите си. Показва ни в какъв процент от случаите сме прави; има ли допълнителните фактори, които влияят на крайните резултати; кой е най-подходящият начин да измерим дадено предположение.

Какво включва експерименталната психология?

Ами, горе-долу всичко, за което можете да се сетите. Тестове за интелигентност, онлайн проучвания, изследване на единичен случай, poll/анкета във Фейсбук, личностни тестове, тестове за памет, за внимание, за творчество, лабораторни експерименти (с хора и с животни), и разбира се, дори най-обикновени наблюдения. За да съставите експеримент, нужни са ви само хипотеза, и начин, по който да я докажете (или да я опровергаете).
Вземете следния пример: Искате да разберете колко часа сън са ви нужни, за да се почувствате добре отпочинали. Пробвате със 7 часа. Не става. Пробвате с 6 часа. Пак не става, чувствате се уморени, значи е малко. Добре, ами 8 часа и половина? Ммм, много е. 8 часа и 10 минути? Супер е. Ами ето, това е вашето число.
Но чакайте малко, вие не сте единственият човек на планетата. И ако вземем данни само от вас и накараме всички да спят по 8 часа и 10 минути, може и да не се получи. Затова правим по-голям експеримент. Събираме 1000 души, и ги караме 10 нощи подред да спят с различна продължителност. Използваме събраните данни, пускаме ги в нашия софтуер, и хоп, той ни дава числото “8 часа и 3 минути”. Ок, доста близо е до вашето, признавам. Но представете си, че експериментът не е за сън, а за лекарства. Там всяка точка отклонение от нашата хипотеза може да има сериозни последици. Затова е и нужно да бъдем внимателни и да се научим да боравим с точни данни, а не само с интуиция.

Пример за истински експеримент:

Един от важните експерименти в историята на психологията, макар и неетичен, е експериментът на Соломон Аш. Целта на неговото проучване е да изследва дали човек би променил решението си под въздействие на натиска на групата. Затова той кани различен брой участници в своята лаборатия, и ги разделя на отделни групи, които имат проста задача - пред тях се поставя екран, върху който са изобразени 3 линии с различна дължина, и участниците трябва да посочат коя е най-ДЪЛГАТА линия на екрана. Уловката е, че във всяка група има един единствен истински участник, всички други са актьори. Актьорите са инструктирани умишлено да дават грешен отговор всеки път, за да се види дали това ще повлияе върху преценката на участника. Така и става. Истинските участници често променят своя отговор (верния), за да не се разграничават от групата (дори и тя да греши).

Термини от този урок:

хипотеза - твърдение/предположение, което чрез експеримент се опитваме да докажем (или оборим)
извадка - броят хора и типът хора, които ще участват в нашия експеримент
конформизъм - промяна в нашето поведение и възгледи, с цел социална желателност